Джес отново се завъртя към вратата, за да стреля по паркинга. Приготвил се за острия трясък на пистолета ѝ, Дейвид смъкна тениската си и я сгъна, за да направи компрес. Курсовете за оказване на първа помощ бяха задължителни във военната лаборатория.
Той силно притисна плата към рамото на Дом.
Разнесе се стон. Добър признак.
Джес престана да стреля.
— Зле ли е?
— Ще ти кажа след двайсет минути.
Тя бързо надникна към паркинга. Реакция не последва. Нито изстрели. Младата жена зае предишната си позиция с гръб към стената, хванала оръжието с две ръце.
В далечината завиха сирени. Дейвид наклони глава и се заслуша. Четири полицейски коли и линейка от изток. Още две полицейски коли от юг.
Джес го докосна по ръката, погледна към Дом и заговори бързо и ясно:
- Цялото му име е Доминик Ласал. Работи в „Крос Икзекютив Протекшън Сървисис" в Цюрих. Има разрешително за оръжие тук. Шевролетът е регистриран на името на фирмата.
Даваше му легенда за пред полицията, но той вече имаше своя. Не само че щеше да е вярна, но щеше да задоволи ченгетата и да спази уговорката му с Айрънуд.
- Той е твой приятел - продължи Джес. - Показвал си му новата си лаборатория. Някой се е опитал да влезе с взлом. Да открадне компютрите ти. Дом ги е отблъснал.
- Няма да лъжа полицията.
- Ами онези твои клъстери? Нали търсиш обяснение за тях? Аз мога да ти го дам.
Дейвид едва не отпусна компреса от рамото на Дом. Едва.
- Кой е бил тук с теб тази нощ? - попита тя. Приближаващи се гласове, викове, шум. Гневночервени отражения на пламъци в стъклата на склада зад отворената предна врата на помещението.
- Кой е бил тук с теб тази нощ? - повтори Джес.
- Дом Ласал. Моят приятел бодигард. Щастливо съвпадение.
Тя прибра пистолета отзад на кръста си и извади телефона си.
- Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна. — Остави го на пода до него, без да откъсва поглед от очите му. - Ще ти се обадя.
После изхвърча през задния изход и изчезна.
Корнуол, 7312 г. пр.н.е.
Корнуол, 7322 г. пр.н.е.
Атолът Хави, 7418 г. пр.н.е.
