— Посмъртната маска на Данте е зад ъгъла — каза Марта на Сиена.
— Изложена е в тясно пространство, наречено l'andito, което по същество е преход между две големи стаи. Поставена е в древен шкаф до стената и се вижда чак когато се изравниш с нея. Поради тази причина посетителите минават покрай нея, без дори да я забележат.
Лангдън ускори крачка, втренчил поглед право напред, сякаш маската упражняваше някаква странна власт над него. Марта сръчка Сиена и прошепна:
— Очевидно брат ви не се интересува от никой друг експонат, но след като така и така сте дошли, не бива да пропускате бюста на Макиавели, нито глобуса в Залата с картите.
Сиена кимна учтиво и продължи да върви, вперила очи пред себе си. Марта едва успяваше да ги настигне. Когато стигнаха в третата стая, изостана малко и накрая съвсем спря.
— Професоре? — каза задъхано. — Може би… ще поискате да покажете на сестра си… някои от галериите… преди да видите маската?
Лангдън се обърна разсеяно, сякаш се връщаше в настоящето, след като се бе отнесъл надалеч в мислите си.
— Моля?
Останала без дъх, Марта посочи близката витрина.
— Едно от най-ранните… печатни издания на „Божествена комедия“?
Лангдън най-накрая забеляза, че Марта си бърше челото и се опитва да си поеме дъх, и се засрами.
— Марта, прости ми! Разбира се, да, би било чудесно да го погледна.
Върна се и остави Марта да им обясни какво има в старинната витрина. Вътре се виждаше силно износена подвързана с кожа книга, отворена на титулната страница, на която пишеше: La Divina Commedia: Dante Alighieri.
— Невероятно — каза Лангдън изненадано. — Познавам тази титулна страница. Не знаех, че имате един от оригиналите на изданието на Нюмайстер.
„Разбира се, че знаеш — помисли си озадачено Марта. — Показах ти го снощи!“
— В средата на петнайсети век — побърза да обясни на Сиена Лангдън — Йохан Нюмайстер издава първото печатно издание на тази творба. Отпечатани са няколкостотин бройки, но са оцелели само десетина. Много са редки.
На Марта вече ѝ се струваше, че Лангдън досега се бе правил на тъп, за да може да се изфука пред сестра си. Много неподходяща нескромност за професор, който имаше репутацията, че притежава академична смиреност.
