Стегна се за сблъсъка с прашния под на два и половина метра под платформата. Странно, но приземяването ѝ бе по-меко, отколкото бе очаквала… сякаш падна в хамак, който увисна под тежестта ѝ.
Лежеше объркана по гръб и гледаше нагоре към Сиена Брукс. Отвори уста да каже нещо, но изведнъж под нея се чу силен звук от раздрано платно.
Платът, върху който лежеше, се скъса.
И Вайента започна да пада отново.
Този път летя три много дълги секунди, през които се оказа, че се взира в таван, покрит с красиви картини. Тази точно над нея - огромно кръгло платно, на което бе нарисуван Козимо I, ограден от херувимчета върху облак, — бе разкъсана грозно през средата.
Последва внезапен удар и целият свят на Вайента изчезна в мрака.
Високо горе, замръзнал и невярващ на очите си, Робърт Лангдън надничаше през дупката в „Апотеоза“ към празното пространство долу. Жената с щръкналата коса лежеше неподвижна върху каменния под в Залата на Петстотинте, а тъмната локва кръв около главата ѝ бързо нарастваше. Все още стискаше пистолета в ръка.
Лангдън вдигна поглед към Сиена, която също се взираше надолу, хипнотизирана от зловещата сцена. На лицето ѝ бе изписан тотален шок.
— Не исках…
— Реагира инстинктивно — прошепна Лангдън. — Тя се канеше да ме убие.
През разкъсаното платно долитаха тревожни викове. Лангдън внимателно отведе Сиена далеч от парапета.
— Трябва да бягаме.
49.
В тайния кабинет на херцогиня Бианка Капело агент Брюдер чу зловещото тупване, последвано от все по-гръмогласна бъркотия в Залата на Петстотинте. Втурна се към решетката на стената и надникна през нея. Трябваха му няколко секунди, за да смели сцената върху елегантния каменен под. Бременната музейна работничка, която бе дошла до него при решетката, покри устата си ръка в безмълвен ужас от гледката долу — размазано тяло, заобиколено от паникьосани туристи. Жената бавно плъзна поглед нагоре към тавана на Залата на Петстотинте и нададе жален вопъл. Брюдер също вдигна очи към кръглия панел, към който гледаше тя — в средата на изрисуваното платно имаше голяма дупка. Обърна се към жената.
— Как можем да стигнем там горе?
В другия край на сградата Лангдън и Сиена се спуснаха останали без дъх от мансардата и излетяха през вратата. Само след секунди Лангдън намери малка ниша, умело скрита зад алена завеса. Помнеше я много добре от разходката по тайните проходи.
Стълбището на атинския херцог.
