бих бил поет с венец удостоен
връз купела на моето кръщение,
че бях от тази вяра вдъхновен,
която ни насочва в небесата
и в нея триж от Петър посветен.
Бегло си спомняше този откъс — неясна алюзия за политическата сделка, която е предложена на Данте от враговете му. Според историята „вълците“, които го прогонили от Флоренция, му казали, че може да се върне само ако се съгласи на публично обругаване — да застане пред цялото паство сам върху купела, в който е кръстен, само по долна риза, и да се покае.
В пасажа, който Лангдън току-що бе прочел, след като отказва сделката, Данте заявява, че ако някога се върне към купела на своето кръщение, няма да е по риза за покаяние, а с лавров венец на поет.
Лангдън вдигна пръст, за да придвижи текста по екрана, но жената изведнъж започна да протестира и да протяга ръка към айфона си: очевидно вече бе решила да не е толкова щедра.
Лангдън почти не я чуваше. Части от секундата преди ръката му да докосне екрана, погледът му се плъзна по стих, който виждаше за втори път.
… бих бил поет с венец удостоен…
Взря се в думите и осъзна, че в желанието си да види споменато конкретно място, за малко да пропусне яркия знак в самото начало на песента.
… купела на моето кръщение…
Флоренция бе дом на един от най-прочутите кръщелни купели, който от повече от седемстотин години се използваше за пречистване и кръщение на младите флорентинци — сред които и самият Данте Алигиери.
Лангдън веднага си представи сградата, в която се намираше този купел. Беше великолепна осмоъгълна постройка, в много отношения по-божествена от самата катедрала. Зачуди се дали е прочел всичко необходимо.
„Дали точно тази сграда е имал предвид Игнацио?“
Лъч златна светлина премина през ума му и в него се материализира красив образ — впечатляващи бронзови порти, ярки и блеснали под утринното слънце.
„Знам какво се е опитвал да ми каже Игнацио!“
Всички съмнения се изпариха миг по-късно, когато осъзна, че Игнацио Бузони е един от малкото хора във Флоренция, които могат да отключат тези порти.
„Робърт, вратите са отворени за теб, но трябва да побързаш“.
Подаде айфона на възрастната жена и ѝ благодари многословно.
Втурна се към Сиена и ѝ прошепна развълнувано:
— Знам кои врати е имал предвид Игнацио! Вратите на Рая!
Сиена беше скептична.
— Вратите не Рая? Те не са ли… на небето?
— Всъщност — каза Лангдън, усмихна ѝ се хитро и тръгна към вратата, — ако знаеш къде да гледаш, Флоренция наистина е раят.
* Нов живот (ит.) — Б. пр.
** Превод Николай Вранчев — Б. пр.
