Àä полностью

чуйте на вода течаща ромона.

„Вода течаща? — зачуди се Лангдън. — Нима под църквата има вода?“ Веднага си даде сметка, че въпросът е глупав. Под целия град имаше вода. Всяка сграда във Венеция бавно потъваше и протичаше. Лангдън си представи базиликата и се опита да определи къде човек може да коленичи в нея и да чуе ромона на течаща вода. „И след като го чуем… какво следва?“

Отново погледна текста и го дочете на глас:

— В дворец потънал надълбоко влезте…

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква

във водите кървавочервени…

на лагуна, в която не блестят звездите.

— Добре — каза Лангдън, малко притеснен от образа. — Явно трябва да следваме ромона на течаща вода… до някакъв потънал дворец.

Ферис почеса изнервено лицето си.

— Какво значи хтонично чудовище?

— Подземно — отвърна Сиена, без да спира да пише. — „Хтонично“ означава, че е под земята.

— Отчасти е така — рече Лангдън. — Макар че думата има по-дълбоко историческо значение, често свързано с митове и чудовища. Хтонични са цяла категория митични божества и чудовища като Ериниите, Хеката и Медуза. Наричат ги така, защото обитават подземния свят и се свързват с ада. Понякога излизат от земните недра на повърхността, за да всеят хаос в света на хората.

Последва дълго мълчание и Лангдън усети, че всички си мислят за едно и също. „Хтоничното чудовище… може да бъде само чумата на Зобрист“.

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква

във водите кървавочервени…

на лагуната, в която не блестят звездите.

— Както и да е — рече Лангдън, мъчейки се да не се отклонява, — явно търсим нещо подземно, което поне обяснява последния ред от стихотворението, в който се говори за „лагуна, в която не блестят звездите“.

— Добре казано — рече Сиена и вдигна очи от телефона на Ферис. — Ако лагуната е подземна, тя не би могла да отразява небето. Но дали Венеция има подземни лагуни?

— Аз поне не зная за такива — отвърна Лангдън. — Но в един град, построен върху вода, възможностите може би са безкрайни.

— Ами ако лагуната е закрита? — внезапно попита Сиена и ги погледна. — Стихотворението говори за „тъмата“ на „дворец потънал“. Ти спомена, че Дворецът на дожите е свързан с базиликата, пали? Това означава, че в двете сгради се среща много от онова, за което се говори в текста — музейон на светата мъдрост, дворец, връзка с дожите — и всичко това се намира в основната лагуна на Венеция, на морското равнище.

Лангдън се замисли.

— Мислиш, че под „дворец потънал“ се има предвид Дворецът на дожите ли?