Àä полностью

— Като всяка промяна, това е само въпрос на степен. Технически погледнато, ние извършваме такова инженерство от години — създаваме ваксини, които правят децата неуязвими за някои заболявания… като полиомиелит, едра шарка или тиф. Разликата е в това, че с откритията на Зобрист в генното инженерство на ниво зародиш ние се учим как да създаваме предавани по наследство имунизации, които могат да въздействат на реципиента на клетъчно ниво и така да направят всички следващи поколения имунизирани към дадена болест.

Лангдън я погледна изненадано.

— Значи човечеството по същество може да претърпи еволюция, която да го направи неуязвимо за тифа например?

— По-скоро асистирана еволюция — поправи го Сински. — При нормални обстоятелства процесът на еволюция, независимо дали става дума за двойнодишаща риба, на която ѝ се развиват крака, или за човекоподобна маймуна, която се сдобива със срещулежащи палци, продължава хилядолетия наред. А сега ние можем да правим радикални генетични адаптации в рамките на едно поколение. Привържениците на технологиите смятат това за върховен израз на „оцеляването на най-приспособените“ по Дарвин — хората се превръщат във вид, който се научава как да подобрява собствения си еволюционен процес.

— По-скоро ми звучи като игра на Бог — отбеляза Лангдън.

— Напълно съм съгласна — каза Сински. — Според Зобрист обаче, както и според много други трансхуманисти, човечеството е еволюционно задължено да използва всички средства, с които разполага, за да се усъвършенства като вид — например зародишните мутации. Проблемът е в това, че генетичният ни строеж е като къщичка от карти — всяка част е свързана с безброй останали и се поддържа от тях, при това често по начини, които не разбираме. Опитаме ли се да премахнем дори само една характеристика, можем да променим и стотици други, може би с катастрофални последици.

Лангдън кимна и каза:

— Неслучайно еволюцията е постепенен процес.

— Именно! — каза Сински, чието възхищение от професора растеше с всяка минута. — Ние бърникаме в процес, развиващ се милиони години. Живеем в опасни времена. Сега наистина имаме възможността да активираме някои генни секвенции и да направим потомците си по-сръчни, по-издръжливи, по-силни, дори по-интелигентни. По същество — да създадем свръхраса. Тези хипотетични „усъвършенствани“ индивиди са така наречените постчовеци, които според трансхуманистите ще наследят човечеството.

— Това зловещо напомня за евгениката — рече Лангдън.

При споменаването на тази дума я побиха тръпки.