Макар че имаше различни версии на историята за света Лучия, във всички се разказваше как тя избола своите будещи похот очи, поставила ги върху поднос и ги поднесла на пламенния си ухажор, като заявила: „Ето ти онова, що желаеш толкова много… и те умолявам, занапред ме остави на мира!“ Колкото и да е зловещо, самоосакатяването ѝ било вдъхновено от Светото писание и така Лучия завинаги се свързва с прочутата заръка на Христос: „И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си“*****.
„Извади“ — помисли си Лангдън и осъзна, че точно тази дума беше използвана и в стихотворението. „Дожа коварен на Венеция потърсете, що обезглави конете… и костите на слепия извади“.
Озадачен от съвпадението, той се запита дали това не е скрит намек, че именно света Лучия е слепият, за когото се говори в стихотворението.
— Маурицио — извика Лангдън и посочи към „Сан Джеремия“.
— Костите на света Лучия са погребани в тази църква, нали?
— Няколко, да — отвърна Маурицио, като караше майсторски с една ръка и гледаше назад към пътниците си, без да обръща внимание на трафика пред тях. — Но повечето не са тук. Света Лучия е толкова обичана, че тялото ѝ е пръснато из църкви по целия свят. Разбира се, ние венецианците най-много обичаме света Лучия и затова празнуваме…
— Маурицио! — извика Ферис. — Света Лучия е сляпата, не ти. Гледай напред!
Маурицио се разсмя добродушно и се обърна точно навреме, за да избегне сблъсък с движеща се срещу тях лодка.
Сиена наблюдаваше внимателно Лангдън.
— Какво мислиш? За предателския дож, който извадил костите на слепия ли?
Лангдън сви устни.
— Не съм сигурен.
И бързо разказа на Сиена и Ферис историята на света Лучия, която бе сред най-странните сред всички животоописания на светците. Според преданието, когато прекрасната Лучия отхвърлила домогванията на влиятелен ухажор, той я обвинил и я пратил на клада, но пламъците оставили тялото ѝ непокътнато. Според поверието, тъй като плътта ѝ била неподатлива на огън, мощите ѝ притежавали особена сила и всеки, който ги притежавал, щял да се наслаждава на необичайно дълъг живот.
— Значи е имала вълшебни кости? — попита Сиена.
