Корабът растеше все повече и повече и скоро Сински различи на задната палуба самотна фигура — дребен мъж, който ги наблюдаваше през бинокъл. Когато катерът се стигна до обширната платформа на кърмата, мъжът слезе по стълбите да ги посрещне.
— Доктор Сински, добре дошли. — Почернелият от слънцето мъж се ръкува любезно с нея. Дланите му бяха меки и гладки, много по-различни от дланите на моряк. — Благодаря, че дойдохте. Последвайте ме, ако обичате.
Докато групата се изкачваше по палубите, Сински зърна нещо като оживени офиси, разделени на кабинки. Странният кораб се оказа пълен с хора, но никой от тях не разпускаше — всички работеха на пълни обороти.
„Върху какво?“
Докато продължаваха да се изкачват, Сински чу как мощните двигатели на кораба се събуждат. Водата зад кърмата кипна — яхтата се движеше.
„Къде отиваме?“ — разтревожено се запита тя.
— Бих искал да поговоря с доктор Сински насаме — каза мъжът на войниците и я погледна. — Нямате нищо против, нали?
Елизабет кимна.
— Сър — настоятелно се обади Брюдер. — Бих искал да ви посъветвам доктор Сински да бъде прегледана от корабния лекар. Тя имаше…
— Добре съм — прекъсна го Сински. — Наистина. Но все пак благодаря.
Ректора изгледа дълго Брюдер, след което посочи една маса, на която поднасяха храна и напитки.
— Починете си. Ще имате нужда. След няколко минути се връщате на сушата.
Без повече обяснения Ректора обърна гръб на агента и заведе Сински в елегантната капитанска каюта и кабинет.
— Питие? — попита и кимна към бара.
Тя поклати глава. Все още се опитваше да проумее шантавата ситуация. „Кой е този човек? Какво прави тук?“
Домакинът ѝ я изучаваше, сплел пръсти под брадичката си.
— Знаете ли, че клиентът ми Бертран Зобрист ви наричаше „среброкосия дявол“?
— И аз имам някои прозвища за него.
Без да показва никакви емоции, мъжът отиде при бюрото си и посочи една голяма книга.
— Бих искал да видите това.
Сински приближи и погледна тома. „Ад“ на Данте?“ Спомни си ужасяващите картини на смърт, които ѝ бе показал Зобрист при срещата им в Съвета за международни отношения.
— Зобрист ми я даде преди две седмици. Има посвещение.
Сински погледна ръкописния текст на титулната страница. Беше подписан от Зобрист.
Побиха я ледени тръпки.
— Какъв път сте му помогнали да намери?
— Нямам представа. Или по-скоро нямах представа допреди няколко часа.
Сински беше пътувала дълго и не бе в настроение за изпълнени със загадки разговори.
