С треперещ пръст изключи фенерчето и остана за момент в тъмното, като се опитваше да събере мислите си.
А те бързо преминаха в молитва.
„Бог да ни е на помощ!“
— Агент Брюдер, повторете! — извика Сински в радиостанцията, докато слизаше по стълбите, за да хване сигнала по-добре. — Не разбрах!
Топлият вятър духаше покрай нея нагоре към зейналия вход. Екипът от НБР беше пристигнал и членовете му се приготвяха зад сградата, като се опитваха да крият защитните си костюми и чакаха преценката на Брюдер.
— … разкъсана торба… — изпращя гласът на Брюдер по радиостанцията — … и… изтекло.
„Какво?!“ Сински се замоли да е чула погрешно и се втурна надолу.
— Повторете! — нареди тя, докато наближаваше края на стълбището.
Този път гласът на Брюдер прозвуча много по-ясно.
— … повтарям… заразата е разпръсната!
Сински залитна и едва не падна по стълбите. „Как е възможно?!“
— Торбата се е разтворила — рязко каза гласът на Брюдер. — Заразата е във водата!
Студена пот обля доктор Сински, докато вдигаше очи и се опитваше да възприеме разкрилия се пред нея подземен свят. През червеникавата мъгла видя огромна водна шир, от която се издигаха стотици колони. Но най-вече видя хората.
Стотици хора.
Взираше се в нищо неподозиращата тълпа, затворена в подземния смъртен капан на Зобрист. Реагира по инстинкт.
— Агент Брюдер, незабавно елате тук. Започваме веднага да евакуираме хората.
Отговорът на Брюдер дойде моментално.
— Категорично не! Затворете вратите! Никой да не излиза!
Елизабет Сински бе директор на Световната здравна организация и беше свикнала заповедите ѝ да се изпълняват безпрекословно. За миг си помисли, че не е разбрала думите на агента от НБР.
— Доктор Сински! — извика Брюдер през музиката. — Разбрахте ли ме? Затворете проклетите врати!
Повтори нареждането, но това беше ненужно. Сински знаеше, че е прав. Пред лицето на възможна пандемия ограничаването на заразата беше единствената възможност.
Тя машинално посегна и докосна амулета си от лазурит. „Жертвай неколцина, за да спасиш много“. Решително доближи радиостанцията до устните си.
— Разбрано, агент Брюдер. Ще дам заповед за затваряне на вратата.
И тъкмо да обърне гръб на ужасната цистерна и да нареди да запечатат района, забеляза в тълпата внезапна суматоха.
Някаква жена с черна бурка тичаше към нея по пълната с хора пътека, като разблъскваше хората. Забулената фигура като че ли се носеше право към Сински и изхода.
„Гонят я“ — осъзна Сински, когато забеляза тичащия зад нея мъж.
И замръзна. „Това е Лангдън!“
