Зад нея двама агенти опъваха огромен полиуретанов лист през стълбището и го закрепваха за стената с духалка на горещ въздух. Други двама си бяха избрали място на пътеката и подготвяха електронната апаратура, сякаш им предстоеше оглед на местопрестъпление.
„Точно това е — помисли Сински. — Местопрестъпление“.
Отново си представи жената с мократа бурка, която беше избягала от цистерната. Сиена Брукс бе рискувала собствения си живот, за да саботира опитите на СЗО да овладее ситуацията и да изпълни извратената мисия на Зобрист. „Дошла е и е разкъсала торбата…“
Лангдън беше хукнал да гони Сиена в нощта и Сински нямаше представа какво се е случило.
„Дано професорът да е в безопасност“ — помисли си.
Агент Брюдер стоеше мокър на пътеката, взираше се в обърнатата глава на Медуза и се чудеше как да продължат.
Като агент от НБР, Брюдер бе обучен да мисли мащабно, като загърбва непосредствените етични или лични проблеми и се съсредоточава върху спасяването на колкото се може повече хора в дългосрочен план. До този момент почти не беше обръщал внимание на опасностите за собствения му живот. „Аз нагазих в това нещо — помисли си той, като се ругаеше за рискованото действие и в същото време си даваше сметка, че не е имал друг избор. — Трябваше незабавно да преценим ситуацията“.
Насили
се да мисли за
непосредствената
задача — изпълняването
на план Б. За
съжаление при
подобен вид
кризи планът
винаги беше
един и същ —
Засега Брюдер все още не се беше отказал от идеята, че е възможно пълно овладяване на заразата. Най-вероятно Сиена Брукс бе разкъсала торбата само минути преди масовата истерия и евакуацията. Ако наистина беше така, стотиците избягали хора вероятно се бяха намирали достатъчно далеч от патогена, за да не се заразят.
„Всички с изключение на Лангдън и Сиена — осъзна Брюдер. — И двамата бяха тук, в центъра, а сега са някъде навън“.
Имаше и друга проблем — пропуск в логиката, който продължаваше да го тормози. Той така и не бе открил самата торба. Ако Сиена я беше разкъсала по един или друг начин, останките ѝ трябваше да се носят някъде наблизо в лагуната.
Но той не беше открил нищо. Парчетата от торбата сякаш бяха изчезнали. Брюдер сериозно се съмняваше, че Сиена ги е взела със себе си, тъй като на този етап те вече би трябвало да представляват пихтиеста разтваряща се маса.
„Тогава къде е тя?“
