Àä полностью

Ако се съдеше по паническата размяна на реплики между хората от СЗО, явно мисията по овладяването на заразата се беше провалила. „Зобрист е изпълнил плана си — помисли си Ректора.

— И то благодарение на моята компания“.

Отвън властно звучащи гласове започнаха да викат на турски.

— Не отваряйте вратата! — каза Ректора на пилота.

Той спря и го изгледа.

— Защо?

— СЗО е международна подпомагаща организация — отвърна Ректора. — И този самолет е суверенна територия!

Пилотът поклати глава.

— Господине, този самолет е кацнал на турско летище и докато не напусне турското въздушно пространство, е подчинен на законите на страната.

Отиде до вратата и я отвори.

Двама униформени мъже погледнаха вътре. В строгите им очи нямаше нито капка мекота.

— Кой е капитанът на самолета? — попита единият със силен акцент.

— Аз — отвърна пилотът.

Полицаят му подаде два листа.

— Заповеди за арест. Тези двама пътници трябва да дойдат с нас.

Пилотът прегледа листата и се обърна към Ректора и Ферис.

— Обадете се на доктор Сински — каза му Ректора. — Ние сме тук на извънредна международна мисия.

Един от полицаите изгледа Ректора насмешливо.

— Доктор Елизабет Сински ли? Директорката на Световната здравна организация? Именно тя нареди да бъдете арестувани.

— Това е невъзможно — отвърна Ректора. — Господин Ферис и аз сме в Турция, за да помогнем на доктор Сински.

— В такъв случай явно не си вършите добре работата — каза вторият полицай. — Доктор Сински се свърза с нас и ви посочи като участници в биотерористичен заговор на турска територия.

— Извади белезници. — Идвате в управлението на разпит.

— Настоявам за адвокат! — извика Ректора.

След трийсет секунди той и Ферис бяха закопчани, свалени насила от самолета и грубо натикани на задната седалка на черен седан. Автомобилът потегли бързо по настилката до затънтен ъгъл на летището, където спря при телената ограда, която бе срязана и дръпната настрани, за да може да се мине. След като се озова от другата страна на оградата, колата продължи с друсане през прашно гробище за стари машинарии и спря пред стара сервизна постройка.

Двамата униформени слязоха, огледаха района, увериха се, че никой не ги е проследил, и съблякоха и захвърлиха полицейските си униформи. След това помогнаха на Ферис и Ректора да слязат от колата и махнаха белезниците им.

Ректора разтри китки и си помисли, че не би се чувствал добре в плен.