Хеликоптерчето забръмча по-наблизо и Лангдън усети как изтощението го надвива. Дали трябваше да продължи да бяга от полицията?
— Все някога ще ме хванат, Сиена — каза той. — Може би ще е по-добре да спра да бягам.
Сиена го погледна разтревожено.
— Робърт, всеки път, когато спреш, някой започва да стреля по теб! Трябва да разбереш в какво си се замесил. Трябва да видиш стенописа на Вазари и да се надяваме, че това ще възвърне паметта ти. Може би ще ти помогне да си спомниш откъде се е появил този проектор и защо го носиш.
Лангдън си помисли за жената с щръкналата коса, която хладнокръвно бе убила доктор Маркони… за войниците, които стреляха по тях… за италианската военна полиция, събрана пред Порта Романа… а и за хеликоптерчето, което ги следеше. Какво да направи?
— Робърт? — каза Сиена. — Има нещо… нещо, което не ми се струваше важно, но сега си мисля, че може и да е. — Лангдън я погледна.
— Смятах да ти го кажа в апартамента — продължи тя, — но…
— Какво?
— Когато те докараха в болницата, бълнуваше.
— Да — отвърна Лангдън. — Повтарял съм „варвари“, а е било „Вазари“.
— Да, но преди това… преди това каза нещо друго. Каза го само веднъж, но го чух добре.
— Какво съм казал?
— Каза: „Аз държа ключа към откриването му… ако се проваля, ни чака смърт.“
Лангдън я изгледа втрещено.
Сиена продължи:
— Помислих, че имаш предвид онова нещо в джоба ти, но вече не съм толкова сигурна.
„Ако се проваля, ни чака смърт?“ Думите се стовариха върху него с цялата си тежест. В ума му се появиха гибелни картини… Дантевият ад, символът за биологична опасност, лекарят, лекуващ чума. И отново — лицето на красивата среброкоса жена, която го умоляваше от другия бряг на реката. Търси и ще намериш! Времето изтича!
Сиена го върна към реалността.
— Накъдето и да води тази картина… каквото и да се опитваш да намериш, сигурно е изключително опасно. Някакви хора се опитват да ни убият… — Гласът ѝ потрепери. — Помисли си. Стреляха по теб посред бял ден… стреляха и по мен, а аз нямам нищо общо. Очевидно никой не иска да преговаря. Собственото ти правителство се обърна срещу теб… ти им се обади за помощ, а те пратиха човек да те убие.
Лангдън се взираше с празен поглед в земята. Нямаше никакво значение дали американското консулство бе разкрило на наемния убиец къде се намира той, или само го бе изпратило. Последствията бяха едни и същи. Той се взря в кафявите очи на Сиена и видя в тях кураж. „В какво я забърках?“
— Ще ми се да знаех какво търсим. Това може да ми помогне да разбера какво всъщност става.
Сиена кимна.
