На следващата сбирка на семинара, след като пийнахме, Андрю размаха пръст пред лицето ми.
— Хайде, Едмонд, изплюй камъчето. Искаме да знаем кой е сложил онова нещо на Плутон.
Оставих чашата си на масата. Никога не бях писал за подозренията си, с никого още не ги бях споделил. Другите не откъсваха погледите си от мен.
— Карълайн Холмс — казах след малко.
— Какво?!
— А, не!
— Какви са тия?…
Млъкнаха едновременно. Най-сетне Шон попита:
— Но защо?
— Започни отначало — помоли Илейн.
— Добре. Започнах с регистрите за товарните пратки. Нали си спомняте списъка с изискванията, на които трябва да отговаря заподозреният? Казах си, че достъпът до космически кораби ще е най-добрият първи тест за пресяване на възможностите. Съветът на външните планети лицензира всички кораби и съхранява дневници за всички извършени полети. Горе-долу същото е на Марс и на Земята. Така че полетът до Плутон трябва да е бил извършен, меко казано, неофициално. Проверих записите за всички кораби с технически характеристики, позволяващи такъв полет…
— Божичко! — изпъшка Шон. — Това е страшна работа…
— Вярно. Но броят им е ограничен, а аз имах предостатъчно време. И накрая научих, че малко след 2530-а корабостроителниците на Карълайн Холмс прибрали два „Ферандо-Х“ за необозначен ремонт в продължение на пет години. Затова се заех със самата Холмс. Отговаря на всички критерии — богата е, има оборудването, корабите и служителите, които толкова зависят от нея, че ще си държат устите под ключ. Освен това именно нейната фондация даде парите за изследванията на Столуърт. А и около нея има нещо неясно… Не че е прекалено потайна… Тоест всички знаем по някоя дреболия за нея, но е особено любопитно колко малко факти открих за Холмс, когато започнах да ровя усърдно. Особено за по-ранните й години.
— Аз знам доста за нейната корпорация — намеси се Шон. — Те са направили куполния град в кратера Хиперион на Ганимед, където съм се родил. Всъщност половината от колониите около Юпитер са нейно дело. Но какво е правила преди това, изобщо не ми е ясно.
— Е, и аз не можах да намеря регистрация на раждането й. Никой не знае на колко години е. Родителите й са Йоханес Токенер и Джейн Лийф. Лийф е била президент на „Арко“ до смъртта си при злополука на Фобос през 2289-а. След година Холмс се преместила на Серес. С наследството си основала фирма за корабостроене, минни разработки и изследвания. Получила патенти за няколко пречиствателни инсталации, които се използват широко в юпитерианските колонии. В периода между 2290-а и 2460-а, когато на Титан бил основан Съветът на външните планети, тя се превърнала в може би най-големия предприемач в този район. Знам в общи линии житейската й история. Въпросът ми е — може ли някой от вас да я обясни?
— Добър нюх за бизнес — предложи Андрю.
— Абсолютно безмилостна кучка — натърти Ейприл.
— Не, просто я бива в бизнеса — настоя Андрю. — Страхотна изобретателност проявила в добива на астероидните находища. Откривала преди конкурентите си метални руди, от които имало недостиг на Земята. И аз съм бил миньор, затова съм се наслушал за нея. Тя е легенда. Нали по едно време мислели, че вече няма откъде да намерят манган? Извлекли с драги дори късовете от океанското дъно на Земята, а с отдалечаването от Слънцето тежките метали се срещат все по-рядко. Но точно през 70-те на ХХIII век „Юпитериански метали“ на Холмс доставила хиляди тонове манганов концентрат. Все едно ги вадила като зайци от шапката си. Дори само това стигало да я направи мултимилиардерка.
— А после е могла да остави всичко на гравитацията — подсказах аз.
— Моля?
— По-прозорливите познавачи на финансите забелязват, че макар парите да са абстрактна идея, поведението им е, като че имат собствена маса. Икономическите закони наподобяват физическите. Натрупаните у всеки пари са като небесно тяло, тоест оказват влияние на всички останали тела. Колкото повече пари имаш, толкова по-силно е притеглянето им — те лесно привличат още пари. Повечето от нас имат жалки астероидчета. Но някои са събрали цели финансови звезди и понякога те — като при Холмс — достигат своята „граница на Чандрасекхар“ и се превръщат в черни дупки на икономиката. Припарят ли пари близо до Холмс, просто биват засмукани. И нейните дъщерни корпорации вече приличат на невидимата маса на Вселената по гравитационното си въздействие.
Андрю и Илейн се разсмяха, останалите ме зяпнаха.
— Едмонд, много си щур днес — каза Илейн. — Но времето ни пак свърши и аз трябва да бързам за работа.
Тя беше барманка.
— Не, довърши историята!
— Следващия път — обещах им аз. — Добре… ще ви дам домашна работа. Съберете някаква информация за Карълайн Холмс. Да видим какво ще откриете.
Илейн и Ейприл си тръгнаха, а ние с Андрю и Шон се настанихме по-удобно за сериозно пиене и още по-сериозна дискусия.
