След като ханумата се отдалечи, старецът ни взе под свое покровителство. Съвсем скоро стигнахме до темата, която най-много ме интересуваше — бъдещото отношение на бени салахите към хедифа. За моя радост се оказа, че нашият придружител се числеше към по-разумните хора. Той ми каза:
— Аз съм от онези, които обичат хедифа. Моето становище се споделя от повечето воини. — Но не и от Фалахд, нали?
— Не. Ето защо се страхувам за бъдещето. Ако той стане шейх, ще ни поведе по лош път.
— В това отношение мога да те успокоя, Фалахд няма да стане ваш шейх.
— Искаш да кажеш, че ще загуби двубоя с теб? Извинявай, не искам да те обидя, но се съмнявам, Фалахд е майстор в юмручния бой и ще се съгласи единствено на него.
— Няма значение! Аз съм бил в една страна, където юмручният бой се практикува по съвсем различен начин от вашия!
Старият човек се спря, погледна ме учудено и поклати глава.
— Удивен съм на твоята самоувереност. Говориш така, сякаш е невъзможно да бъдеш победен в двубоя.
— Наистина е така. Ние в Европа се бием по съвсем различен начин от синовете на пустинята, по начин, на който не можете да се противопоставите.
— Аллах ил Аллах! Добре ли чух? Ти френец ли си?
— Да.
— Мога ли да те попитам от коя страна идваш?
— От Алемания.
— О, позната ми е. Знам, че алеманите са храбри воини. Чувал съм за вашия падишах Ви-хел, както и за Бис-ма33, неговият велик везир. Сега вече тревогата ми наистина намаля. Дано Аллах даде да победиш Фалахд.
— Ще ми кажеш ли името си? От твоите приятелски думи мога да предположа, че ти си Азра. Така ли е?
— Действително това ми е името. Откъде го знаеш?
— Хилал спомена името ти с възхвала. Ти си бил довереният съветник на ханумата и приятел на хедифа.
— Хилал е казал истината. Аз съм този човек.
— Това ме радва. Остани верен на това поведение и направи каквото е по силите ти, за да може и съветът да вземе решение в същия смисъл! Няма нищо да загубите и няма да съжалявате.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами точно това, което чу. Племето на бени салахите ще има голяма полза, ако не позволи да го насъскат срещу хедифа.
— Голяма полза ли? Как така?
— Най-напред ми кажи, дали пратениците на московците и на османлиите, за които ми спомена Хилал, ви донесоха някакви подаръци!
— Абсолютно никакви! Обсипаха ни само с обещания. Те искат Фалахд да стане шейх. После племената на пустинята ще трябва да нахлуят в Маср под негово ръководство. По-късно ще ни платят със сребърни талери, а освен това ще можем да задържим за нас плячката, която ни падне в ръцете.
— И Фалахд е съгласен с тези условия?
— Да.
— Ши макрух — това е позорно! Значи ще ограбят бедните египетски фелахи, които сами едва свързват двата края! Това е повече от жестоко. Тогава аз ще ви направя друго предложение.
— Мога ли да го узная?
— Всъщност исках да го представя едва пред вашия съвет, но си мисля, че ти можеш да подготвиш почвата за по-сигурното осъществяване на моите намерения. И така, слушай! Ако племето на бени салахите запази приятелското си отношение към хедифа, аз му обещавам пушки.
— Хамдулиллах! Донесъл си пушки?
— Не казвам, че съм ги донесъл, а твърдя само, че ще получите пушки и патрони.
— Колко?
— Триста бойни пушки, а не такива стари кремъклийки, с каквито разполагате в момента, и които засичат на всеки втори изстрел. Заедно с триста хиляди патрона.
Въпреки своето достолепие и своята възраст Азра подскочи от радост.
— Аллах ил Аллах! Не мога да повярвам! Какво каза? Триста пушки ли?
— Да.
— И триста… не, триста хиляди патрона?
— Правилно си чул.
— Аллах карим — Бог е милостив! Твоите думи ухаят като цветя в рая. Хубавите пушки винаги са били за бени арабите най-необходимото нещо.
— Оръжията, които ще получите от мен, са със задно пълнене и с такава пушка можете да дадете десет изстрела в минута.
Старият се хвана за главата.
— Не мога да го проумея. Прекалено много е! Триста пушки! Десет изстрела в минута! Колко неприятели могат да се застрелят за една минута? Изобщо не ми е възможно да го пресметна. Акълът не ми достига. Може би ти знаеш, а?
Нямаше как поне вътрешно да не се развеселя от тези детински разсъждения на стареца.
— Ами три хиляди… при условие, че всеки куршум улучва целта.
— Три хиляди неприятели за една минута? О, Аллах! О, Мохамед! О, вие пророци! И кога ще получим тези пушки?
— Ако утре вашият съвет вземе решение да запазите добрите си отношения с хедифа, само два дена след това пушките ще са ваша собственост.
— Машаллах! Машаллах! След два дена! Ефенди, ще ми разрешиш ли да поговоря с ханумата за твоето предложение?
— Не, предпочитам засега тази работа да си остане само между нас. Иска ми се да изненадам и ханумата, и цялото племе. И така, не й казвай нито дума! Чуваш ли?
— Чувам.
— Убеден съм, че ще направиш каквото е по силите ти, за да вземе съветът такова решение, което отговаря на нашето желание.
Старецът сложи ръка на гърди, сякаш искаше да се закълне и каза:
— Ди алайя ма тифтикирш — разчитай на мен! За теб ще направя и онова, което не бих направил за никой друг.
