Но лечението не помогна. Въпреки че в своята неволя Робърта се върна на работа във фабриката, за да се изморява, и стигна дотам всичките момичета в отделението да я уверяват, че е болна, че не бива да работи, щом по лицето и по всичко друго личи колко й е зле, това също не даде никакъв резултат. А това, че Клайд можеше с готовност да се осланя на думите на аптекаря, че пропускът през този първи месец не е чак толкова важен, само я гнетеше и плашеше още повече.
Истината беше там, че при тези критични обстоятелства Клайд представляваше най-интересен пример на огромните препятствия, издигнати от невежеството, младостта, беднотията и страха. Той не знаеше дори значението на думата „акушерка“, нито естеството на услугите, извършвани от нея. (А тук, в Ликъргъс, имаше по това време три акушерки в квартала на чужденците.) От друга страна, беше живял в Ликъргъс твърде кратко време и освен младите светски мъже и Дилърд, с когото бе скъсал, и разните началници на отделения във фабриката не се познаваше с никого, ако не смяташе някой и друг бръснар, галантерист, продавач на пури и други такива, повечето от които, както му се струваше, бяха или твърде тъпи, или твърде прости, за да могат да му дадат някакъв съвет.
Едно нещо обаче, което го караше да се замисли, преди изобщо да се реши да намери лекар, беше въпросът кой ще се обърне към този лекар и как. Да отиде сам той, не можеше и дума да става. На първо място, приличаше твърде много на Гилбърт Грифитс, който беше положително прекалено известен тук и за когото можеше да го вземат. После не можеше да има спор, че както беше добре облечен, лекарят вероятно щеше да поиска от него повече, отколкото би могъл да плати, и щеше да му постави какви ли не неудобни въпроси, докато, ако можеше да се нареди чрез някой друг да му се обяснят подробностите, преди да изпрати при него Робърта… И защо не самата Робърта! Защо не? Тя винаги изглеждаше толкова простичка, наивна, скромна и привлекателна. А в положение като сегашното, толкова потисната и съкрушена, че… Та нали в края на краищата — както се мъчеше да се оправдае сам пред себе си сега — не той, а тя беше изправена пред въпроса, който не търпеше отлагане.
И пак, както сега му идваше наум, дали тя нямаше да мине по-евтино? Защото, какъвто вид имаше сега, такава отчаяна… Само да може да я накара да каже, че е била изоставена от някой младеж и откаже да издаде името му, разбира се, кой лекар, като види момиче като нея и в това състояние — да няма кой да се погрижи за нея, — кой лекар би й отказал? Кой знае, може би би й помогнал дори безплатно? Следователно Клайд би се отървал от цялата тази история.
И така той заговори на Робърта с намерението да я подготви за предложението, че ако успее да намери лекар и като се вземе под внимание неговото положение, ще трябва да говори с лекаря сама. Но преди още да й го каже, тя веднага го попита дали е научил, или направил още нещо. Не се ли продава някъде някакво друго лекарство? Понеже това му предостави желания от него случай, той й обясни:
— Знаеш, питах и търсих в повечето аптеки и всички ми казват, че ако това не помага, нищо друго няма да помогне. Това ме слага един вид натясно, освен ако се съгласиш да отидеш при лекар. Но бедата е там, че те мъчно се намират, такива, дето ще се съгласят да ти помогнат и да си затварят устата. Приказвах с няколко души, разбира се, без да кажа за кого се отнася, но не е тъй лесно да намериш лекар тук, защото всичките ги е много страх. Това е противозаконно, нали знаеш. Но искам да разбера едно нещо: да речем, че намеря лекар, който ще е съгласен да го направи, ще имаш ли достатъчно смелост да отидеш при него и да му обясниш какво ти има? Ето това искам да знам.
Тя го изгледа смаяно, съвсем без да разбере намека, че трябва да отиде съвършено сама, защото приемаше за напълно естествено, че той ще дойде с нея. Сетне, след като съсредоточи разтревожено мислите си върху необходимостта да говори на лекаря пред него, възкликна:
— Божичко, не е ли ужасно, като си помисля, че трябва да отидем така при лекар? Тогава той ще научи всичко за нас, нали? А освен това то е опасно, нали, макар и да не вярвам, че може да е много по-лошо от тия гадни хапчета!
Тя се отпусна в по-интимни въпроси — какво се прави и как, — но Клайд не беше в състояние да я осведоми.
— Хайде, не се тревожи за това сега — каза той. — Знам, че не е нещо, от което ще те боли. Пък и трябва да имаме късмет да намерим някой, който да го направи. Това, което искам да знам, е, ако успея да намеря лекар, ще се съгласиш ли да отидеш при него сама?
Робърта се стресна, сякаш я бяха ударили, но той невъзмутимо продължи:
— При моето положение тук не мога да дойда с теб, това е положително. Много добре ме познават в града, а отгоре на това твърде приличам на Гилбърт, а него познават всички. Ако ме вземат за него или разберат, че съм негов братовчед или роднина, е, тогава всичко отива по дяволите.
