Ти искаш да вярваш на съпруга си, но тя иска да го унищожи…Съпругът на Софи, Джеймс, е грижовен баща, привлекателен и чаровен мъж и успял политик. Той обаче е обвинен в ужасяващо престъпление. Софи е убедена в неговата невинност и отчаяно се опитва да предпази идеалното си семейство.Кейт е прокурорът, който изправя Джеймс пред съда. Тя е опитен професионалист и е наясно, че в правото понякога печели не истината, а по-добрите аргументи. Но въпреки това не спира да търси справедливост. Тя знае, че Джеймс е виновен и е готова на всичко, за да го накара да си плати за престъпленията.Какво се случва между мъж и жена зад затворените врати на къщата, в леглото, в асансьора, или в огрения от луната двор на колеж в Оксфорд?Един брак е поставен под светлините на прожекторите. Една съпруга е решена на всичко, за да запази семейството си. Един прокурор е убеден, че истината ще възтържествува. Един скандал ще разтресе Уестминстър. И една жена ще се окаже в плен на този скандал.Романът на Сара Вон е въздействаща и провокативна психологическа драма, която комбинира интригуващ сюжет, задълбочено изградени характери и чудесен стил.Едновременно съдебна драма, портрет на един брак и изследване на най-мрачните кътчета в човешкия характер. „Анатомия на един скандал“ насочва вниманието върху актуални теми като злоупотребата с власт, насилието над жените и заблудата, че можеш истински да познаваш човека до себе си. От парламента на Великобритания, през Олд Бейли до колежанския Оксфорд, той е удивителна смесица от „Къща от карти“ и „Тайната история“.The Observer
На баща ми, Крис, с любов.
He needs guilty men. So he has found men who are guilty. Though perhaps not guilty as charged.
Перуката ми се сплеска на бюрото там, където я метнах. Като изхвърлена на плажа медуза. Извън съда се отнасям доста пренебрежително към тази съществена част от гардероба си, демонстрирам обратното на онова, което би трябвало да предизвиква: уважение. Ръчно изработена от конски косми, на стойност почти шестстотин паунда, много ми се иска да остарее; да се зареди с онзи разум, който понякога се страхувам, че не притежавам. Иска ми се лентата да пожълтее с годините от потта, стегнатите кремави къдрици да се отпуснат или да посивеят от прах. От вече деветнайсет години съм правоспособен адвокат, а перуката е все още като на съвестно ново момиче — не на адвокат защитник в съда, който я е наследил най-вероятно от баща си. Ето такава перука искам: докосната от патината на традицията, правата и възрастта.
Изритвам обувките си: черни лачени, само за съда, със златен кант отпред, обувки, достойни за принц регента в началото на деветнайсети век; за пристава в Камарата на лордовете; или за жена съдебен защитник, която се наслаждава на историята, на нескончаемото дърдорене, на всичко нелепо. Скъпите обувки са нещо важно. Когато разговаряме с колеги адвокати или с клиенти, със съдебни служители и представители на полицията, на всички ни се случва от време на време да сведем очи, за да не се сторим прекалено агресивни на събеседниците си. Всеки, който погледне обувките ми, вижда жена, която разбира капризите на човешката психология, която се приема насериозно. Пред тях стои жена, която се облича така, сякаш е убедена, че ще победи.
Обичам да съм подходящо облечена за ролята си. Харесва ми да изпипвам нещата. Жените съдебни защитници могат да носят дантелени якички: парче памук и дантела, което прилича на лигавник — пластрон, който се слага на врата и струва около трийсет лири. Или пък могат да се обличат като мен: бяла туника без дантелата, с яка, закачена на копчета отпред и отзад. Копчета за ръкавели. Черно вълнено сако и пола или панталон; и — в зависимост от постигнатите успехи или старшинство — мантия от черна вълна или от вълна и коприна.
В момента не съм облечена в подобни дрехи. Оставих част от премяната си в съблекалнята на Бейли2. Мантията е свалена. Яката и копчетата за ръкавели — разкопчани; дългата до раменете руса коса, която прибирам на опашка в съда — пусната; малко небрежна.
По-женствена съм, когато не съм в адвокатски одежди. С перуката и очилата с дебели рамки знам, че приличам на напълно безполово създание. Определено не съм привлекателна — но пък може и да забележите скулите ми: две наточени остриета, които се появиха около двайсетте и заякнаха, разхубавиха се, докато аз самата заяквах и се разхубавявах с течение на годините.
Приличам повече на себе си без перуката. По-непринудена съм, такава, каквато се възприемам, не онази аз, която се явява в съда или в някое от предишните ми превъплъщения. Това съм истинската аз: Кейт Удкрофт, кралски адвокат, защитник по криминални дела, член на лондонското адвокатско сдружение „Инър Темпъл“, специалист с богат опит в разследването на сексуални престъпления. На четирийсет и две години; разведена, без партньор, без деца. За момент отпускам глава в ръце и изпускам бавно дъха си, разрешавам си да си отдъхна само минутка. Няма смисъл. Не мога. Имам екзема на китката и я мажа с крем, едва устоявам на желанието да я разчеша. Да издраскам неудовлетворението от живота.
Вместо това вдигам поглед към високия таван на кабинета си. Две стаи, оазис на спокойствието в самото сърце на Лондон. Осемнайсети век, с богато украсени корнизи, златни листенца около розата на тавана и гледка — през високите прозорци от две части, които се отварят само отгоре — към вътрешния двор на Инър Темпъл и кръглата „Темпъл Чърч“3 от дванайсети век.
Това е моят свят. Архаичен, анахронистичен, привилегирован, ексклузивен. Всичко, което би трябвало да мразя и принципно бих мразила. Но го обичам. Обичам го, защото всичко това — това гнездо от сгради в самия край на Сити, закътано между улица „Странд“ и реката, великолепието и йерархията, статутът, историята и традицията — са все неща, които навремето нямах дори представа, че съществуват; към които не съм и предполагала, че ще се устремя. Бях стигнала много далече.