Ангелиада полностью

— Тоест изслушването ще бъде след като Мирът се разкара с подвита опашка? — попита Ханан.

— Ще се погрижим за насрочването — увери го Форсайт. — Благодаря ви за отделеното време.

Чандрис се прокашля.

— Има само още един въпрос, господин Върховен сенатор.

Форсайт вдигна вежди.

— Да?

— Аз бях онази, която помогна на Джерико да унищожи „Комитаджи“ — напомни му тя. — Всъщност, ако проследите събитията, ще откриете, че ако не бях аз, този кораб още щеше да виси над главите ни.

— Да не искате медал? — насмешливо попита Пирбазари.

— Не — отговори Чандрис. — Искам награда.

— Мисля, че наградата ви върви заедно с тази на Коста. А именно, че няма да бъдете осъдена за съучастничество с мирски шпионин — изсумтя Пирбазари.

— Не мисля така — спокойно каза Чандрис. — Разбирате ли, аз изобщо нищо не знам за това. А и не можете да го докажете по никакъв начин.

Лицето на Пирбазари помръкна.

— Вижте…

Форсайт го прекъсна с жест.

— И какво искате? — попита той.

— „Комитаджи“ беше огромен кораб — каза Чандрис. — Наистина огромен. Направих справка с някои числа от старата история на Земята и установих, че цената за залавянето или унищожаването на нещо с подобни размери би била направо космическа. Всъщност само от правото за възнаграждение за спасеното имуществото от онова, което е останало…

— Разбрахме — прекъсна я Форсайт. — И какво искате?

Чандрис го погледна право в очите и каза:

— Искам операция за Ханан. Пълно възстановяване и реконструкция на нервната му система.

Челюстта на Ханан увисна, очите му се разшириха от изумление. Пирбазари изглеждаше така, сякаш ще се пръсне всеки момент.

— Шегувате се! — ужасено каза той. — Имате ли изобщо някаква представа колко ще струва подобна операция?

— В сегашното му състояние — между два и три милиона руя — каза Чандрис. — Предполагам, около процент и половина от сумата, за която бих могла да претендирам по закона за каперство.

— Емпирей няма закон за каперство — изръмжа Пирбазари и мрачно изгледа Ханан. — Това е изнудване.

— Чандрис, не трябва да го правиш — запротестира Ханан.

— Млъквай, Ханан — каза Чандрис. — Вижте, господин Върхвен сенатор. Независимо дали ви харесва, или не, двамата с Коста сме най-близко до онова, което би минало за военни герои от изтеклите събития. Бихме могли да предизвикаме доста обществено внимание, стига да пожелаем.

— С изключение на факта, че не вярвам да го пожелаете — благо каза Форсайт. — Особено с оглед на вашето минало и настоящото положение на господин Коста.

— О, разбира се, че предпочитаме да не се вдига шум — съгласи се Чандрис. — Всъщност дали ще бъде така зависи от вас.

Форсайт се усмихна.

— От вас би станал чудесен политик от старата школа, госпожице Лалаша. Много добре. Господин Дейвий ще получи своята операция.

— Сър… — започна възбудено Пирбазари.

— Но! — Форсайт вдигна предупредително пръст към нея. — Не защото ме притиснахте да го направя. А защото сте права — вие и Коста го заслужавате.

Той огледа събралите се още веднъж.

— Ако няма повече въпроси, обявявам заседанието за закрито.

С последно кимане към всеки от тях Форсайт стана и заедно с Пирбазари излязоха от стаята. При вратата Ронион спря, усмихна им се широко, махна с ръка за сбогом и ги последва.

— Не трябваше да го правиш. — Орнина мина покрай Коста и почти издърпа Чандрис от стола ѝ и я прегърна с всички сили. — Но ти благодаря. Много ти благодаря.

— И аз искам! — Ханан пристъпи към тях и ги прегърна. — Групова прегръдка, Джерико — смигна той на Коста. — Ще се присъединиш ли?

Коста се усмихна.

— Някой друг път, благодаря.

— Това е то днешната младеж — с престорена печал отбеляза Ханан. — Не разбира от хубавите неща в живота…

— О, стига, Ханан — сгълча го Орнина, след като се пуснаха.

— Историята на моя живот — със същия тон продължи Ханан. — Между другото, страхотен анализ, Джерико. Аз съм с господин Пирбазари — не вярвам на нито думичка. Но въпреки всичко беше страхотно.

— Обаче не беше прав за едно нещо — каза Чандрис. — Ангелите влияят и върху страха от непосредствена опасност, поне мъничко. Когато ни нападна Трилинг, бях много по-спокойна, отколкото би трябвало да съм.

— Като се замисля, аз също — каза Коста и се намръщи при спомена за случката. Адреналинът му се беше покачил, без съмнение, но умът му си оставаше съвсем ясен. Неестествено ясен. — Също и при Ангелиада. Права си, наистина въздейства.

— Може би тъкмо затова Върховният сенат изглежда толкова спокоен пред заплахата от страна на Мира — ядно промърмори Ханан. — Сякаш изобщо не предприемат нищо срещу нея.

— Но са предприели — каза Коста. — Системата от мрежи и катапулти е страхотна. Разгърнали са я и просто са престанали да се тревожат повече за нея.

— Чудя се как Мирът е успял да премине — каза Чандрис.

— Не зная — каза Коста. — Но предполагам, че ще разберем, след като изтеглят корабите си от Лорелей и отново установим връзка с тях.

— Какво ще правиш сега, Джерико? — попита Орнина. — Имаш ли нужда от квартира?

— Не, ще се оправя — каза Коста. — Все още имам стая в института.

— Най-много за седмица-две — каза Ханан.