— Неизбежно — сухо отговори Пирбазари. — Но не задълбаха особено. Явно според общото мнение оставката му е била основателен и легитимен акт по съвест.
— Много мило, че признават морала му — презрително изсумтя Форсайт. — Сигурно са забравили, че подобни неща са били възможни дори преди времето на ангелите.
— Може и така да се каже — съгласи се Пирбазари. — Все пак основното им влияние е насочено към вас и перспективите ви във Върховния сенат.
Форсайт кимна.
— Надявам се, че не са оплюли Ронион за изпускането на ангела.
— Ни най-малко — усмихна се Пирбазари. — Всъщност за това се споменава само в два-три репортажа. Независимо от мнението за вас или за политиката ви, всички харесват Ронион.
— Той си е просто такъв — каза Форсайт. Значи бе отминала и последната потенциална спънка. Ако медиите бяха проявили и най-малко съмнение, нямаше да се успокоят, докато не разнищят всичко.
Но, както бе казал Пирбазари, всички харесваха Ронион.
— Е, поне помпозностите и церемониите минаха — продължи Форсайт. — Да се захващаме за работа.
— Да. — Пирбазари тръгна към вратата. — Може би това най-накрая ще ги накара да предприемат някакви действия.
— Да се надяваме — отговори Форсайт.
„Защото в противен случай няма да имат друга възможност — мрачно си помисли той. — Не и преди войските на Мира да стъпят на Лорелей.“
— Така че главното в случая — каза Върховният сенатор от Ухуру Бжани, като посочи графиките, които бе извикал на централния дисплей — е, че решението да преместим повечето от хиперпространствените мрежи навън в системите причини повече хаос в доставките и поддръжката, отколкото предполагахме. До такава степен, че ако не се предприемат някакви облекчения, малките компании най-вероятно ще фалират през следващите няколко месеца. — Той погледна останалите въпросително. — Някакви предложения?
Форсайт също огледа масата, като внимаваше да не си отваря устата. Като най-младш член на Комисията по развитие на ресурсите определено не бе подходящо да вземе думата веднага, особено на общо заседание с петнадесет други Върховни сенатори. Но от графиките, предоставени от Комисията по търговия, ясно се виждаше, че най-добрият подход е да се сключи сделка между доставчиците и минните компании.
А от дългия си опит той знаеше, че психологическото предимство е у онзи, който първи направи някакво предложение. Хвърли поглед към седящия до него Млеру Йосариан с надежда, че старшият представител на Лорелей ще е достатъчно пъргав, за да вземе думата преди останалите.
Не беше.
— Съвсем очевидно е — започна Шмид от Балморал. — Ако графиките са верни, коренът на проблема е в цената на минералите, най-вече на онези, добивани в астероидните мини на Лорелей. Може би господата от Лорелей ще помогнат.
— Разбира се. — Йосариан кимна достолепно. — Едно подходящо променяне на процентите на печалба чрез данъчната система би трябвало да оправи нещата. Мога да подготвя необходимите документи и да ги предоставя за гласуване на утрешната сесия на Върховния съвет. След това остава само…
Форсайт най-после си възвърна дар-словото.
— Чакайте малко.
Всички впериха поглед в него.
— Искате да кажете нещо ли, господин Форсайт? — благо попита Йосариан.
Форсайт го зяпна и за малко отново да изгуби способността си да говори. Нима старецът не разбираше?
— Сър, не можем да се откажем от печалбите си просто така — каза той колкото се може по-тихо. — Не и без да получим нещо в замяна. Повечето от компаниите доставчици са базирани тук, на Ухуру. Трябва ни солидно писмено споразумение от господин Бжани и другите преди…
— Моля ви. — Йосариан го потупа по ръката със снизходителна усмивка. — Извинете — обърна се той към останалите. — Надявам се да простите на колегата ми, той е нов и още не знае как вършим нещата тук. Както казах, ще подготвя нещата за гласуването утре следобед и нарежданията ще бъдат изпратени на Лорелей вдругиден. Намаляване на печалбата с петнадесет процента ще бъде ли приемливо? — обърна се той към Бжани.
— Предполагам — отговори Бжани, набра цифрите на клавиатурата си и кимна. — Всъщност напълно приемливо. Това, разбира се, ще удари вашите минни компании, особено по-малките. Според моите изчисления петпроцентно намаляване на транспортните такси от страна на нашите доставчици би трябвало да е напълно адекватна компенсация.
Йосариан вече се занимаваше със своята клавиатура.
— Изглежда добре — каза той. — Все пак ще се наложи да прегледам отново сметките за по-сигурно.
— Разбира се — каза Бжани. — Обадете ми се, когато сте готов, и ще ги сверим заедно.
Йосариан се обърна към Форсайт.
— Виждате ли? — меко каза той. — Всичко е готово. И по много по-цивилизован начин.
— Наистина — промърмори Форсайт. Да, Върховният сенат наистина беше цивилизован. Цивилизован и мирен. И много продуктивен, ако представителите винаги работеха по този начин.
От това го втрисаше.
Защото не възпитанието и любезните усмивки правят един политик добър. А върховната и единствена цел да защитаваш интересите на избирателите си.
Никога не можеш да защитиш тези интереси, като доброволно се откажеш от нещо. Никога.
