Ангелиада полностью

— Не върши работа — решително поклати глава Ханан. — Теорията, искам да кажа.

Чандрис си спомни, че по време на разговора им в института самият Коста не изглеждаше особено убеден в нея. Но предизвикателният тон на Ханан явно му дойде в повече.

— Не мисля, че е чак толкова очевидно — малко наежено възрази той.

— Разбира се — каза Ханан. — Но всичките черни дупки, изчезнали след Големия взрив, щяха да разпръснат ангелите из цялата вселена под формата на космически лъчения.

— Това е едната възможност. — Коста изглеждаше и изненадан, че Ханан толкова бързо е стигнал до подобна идея. — Другата е самият Голям взрив да е създал огромно количество от тях.

— Съгласен съм — каза Ханан. — Но и в двата случая щяхме да ги срещаме доста често. Нали?

— Точно така — предпазливо каза Коста.

— Чудесно. Значи се приема, че ангелите, които са попаднали на Земята, са причина за всичко онова, което се смята за добро, честно и почтено през цялата човешка история?

— Не непременно на всичко — каза Коста. — Отделните човешки същества могат да са в състояние да причинят или да изваждат от ефекта им. Така в исторически план доброто и злото може да се мести в различни райони или групи.

— Разполагате ли с работещ механизъм за това?

— Все още не — отговори Коста. — Но има поне една теория на полето, която би допуснала хората да влияят върху ангелите.

— А биохимичната страна на взаимодействието между ангел и човек?

Коста сви устни.

— Върху това също се работи.

Ханан кимна.

— Значи сме съгласни по въпроса, че има още много за научаване. Нека те попитам нещо. Когато човечеството открило хиперпространственото пътуване и се разселило по планетите, имало ли е някаква забележима промяна в поведението му?

Той замълча, но Коста не отговори.

— Защото би трябвало да има — добави Ханан, като извъртя леко креслото си, за да погледне Коста. — Нови светове… множество недокоснати първични ангели…

— Да, разбирам въпроса — замислено каза Коста. Мисълта явно бе малко обезпокоителна, ако Чандрис разчиташе изражението му правилно. — Страхувам се, че не познавам историята достатъчно добре, за да отговоря.

— Е, аз я познавам — каза Ханан.

И за първи път откакто го бе срещнала, Чандрис усети истинска горчивина в гласа му.

— Отговорът е едно голямо, гръмко „НЕ“. Първите колонисти, пристигнали на Ухуру, кацнали и шумно провъзгласили всички благочестиви намерения за свобода, мир и равенство, за които можеш да се сетиш. Но след по-малко от тридесет години обществото им вече било разделено на класи и се радвало на същата елитарна и силова система, на която било обърнало гръб.

— Може би старите навици трудно се пречупват — предположи Коста.

— Тогава би трябвало днес да се пречупват още по трудно — убедено каза Ханан. — Но точно това става. Може би бавно и отгоре надолу, но се пречупват. — Ханан поклати глава. — Рано или късно, Джерико, вие от института ще признаете, че Ангелиада е уникална.

— Съжалявам, но не виждам как би могла да е уникална — възрази Коста. — Черните дупки имат най-ограничените свойства от всичко останало в познатата ни вселена — маса, скорост на въртене, заряд и още едно или две неща, които все още са под въпрос. Не разбирам как комбинация от тези свойства може да доведе до създаване на ангели.

— А — вдигна пръст Ханан. — Но това предполага, че ангелите са естествен феномен. Ами ако са друга форма на живот?

Коста сякаш се смали.

— Искаш да кажеш, че сме свидетели на някакво подмолно чуждопланетно нашествие ли? — предпазливо попита той.

— Ни най-малко. — Ханан поклати глава. — Всичко ли ти е известно за теорията на хиперпространствените катапулти?

Този път внезапната смяна на темата не го свари толкова неподготвен.

— Зная някои неща.

— Добре. Да предположим, че катапултирате кораб през хиперпространството и траекторията му мине през черна дупка като Ангелиада. Какво ще стане тогава?

— Никой не знае — каза Коста. — Уравненията не могат да се приложат при толкова рязка промяна на гравитацията.

— Именно. — Ханан погледна Коста право в очите. — И аз мисля, че е станало точно това. Някога в миналото някакъв кораб — човешки или не — се е опитал да премина през Ангелиада. И е оставил след себе си една или повече форми на живот, затворени отвъд събитийния хоризонт4.

Той замълча и Чандрис зачака неизбежното ухилване, но изражението на Ханан си остана сериозно.

— Ако смяташ, че това е по-добро от теорията „Акчаа“, не е — най-после каза Коста. — На първо място, как тази нематериална форма на живот се е превърнала в частици?

Прозвуча сигнал за изключване на двигателите.

— Предполагам, че лесно може да се обясни. — Ханан се обърна към пулта си. — Живата сила се прикрепя поради някаква причина към ангела. Или ангелите се натрупват около нея, както дъждовната капка се образува около частица прах. — Той натисна няколко клавиша и глухият рев на двигателите на „Газела“ премина в тихо мъркане.

И изведнъж на Коста сякаш му призля.

— Какво стана? — попита Чандрис.

— Добре съм — отговори той през стиснати зъби. — Май тези хапчета ми действат винаги със закъснение, нищо особено.