— Както и да е, написах всичко — резултати, коментари и всички теории по въпроса. Да видим каква ще бъде реакцията. — Той се поколеба. — Между другото, дискутирах и твоята теория за чуждопланетния кораб с неколцина колеги. Според тях идеята битува от доста време.
— Не е задължително старото да е грешно — възрази Ханан. — Някой отрече ли я, или просто направиха пренебрежителните си коментари?
— Предимно второто — призна Коста. — Един от тях я сравни с древната теория за епициклично движение на планетите5. Нарече я допълнително усложнение, което не обяснява нищо.
— Ти самият съгласен ли си?
— Не зная — призна Коста. — Всъщност това е една от причините, поради които дойдох. Чудех се дали бихте искали да поговорим по-подробно. Когато не сте заети, разбира се — побърза да добави той.
— С удоволствие — обади се язвително Чандрис. Потърси ни след половин година. Или по-късно, ако непрекъснато ни прекъсват.
Коста се изчерви.
— Съжалявам — каза той и понечи да си тръгне. — Не исках да прекъсвам работата ви.
— О, не обръщай внимание на Чандрис — намеси се Ханан. — Всъщност, ако имаш време, ще се радваме на още две ръце. Съгласен ли си?
— Ами… — Коста предпазливо погледна към нея. — Ами… да. Защо не?
— Добре. — Ханан отстъпи настрани. — Можеш да помогнеш на Чандрис, а аз ще ида да загрея тестера за течове.
И без да дочака отговор, се пъхна под „Газела“ и изчезна в люка. Коста погледна Чандрис — явно събираше кураж.
— Добре — каза той и пристъпи напред с изражението на човек, приближаващ се до голямо куче. — С какво да ти помагам?
— С нищо — изръмжа Чандрис, обърна му гръб и се зае с поредния болт. — Сериозно говоря. Ако искаш да помагаш, иди да се мотаеш след Ханан. А най-добре си върви.
Усети, че я доближава.
— Виж какво, съжалявам, че не ме харесваш. Ако искаш да знаеш, и аз не си падам особено по теб. Но работата е там, че Ханан и Орнина ми направиха голяма услуга и бих искал да им се отблагодаря поне с малко. Не зная дали можеш да го разбереш.
Чандрис прехапа устни до болка… но нямаше какво да каже.
— Подай ми един уплътнител — нареди тя.
Няколко минути работеха мълчаливо — Чандрис вършеше същинската работа, а Коста ѝ подаваше необходимите инструменти и части. Тъкмо затягаше последния конектор, когато закаченият за кутията за инструменти телефон иззвъня.
— Чандрис? — разнесе се гласът на Ханан.
— Да — отговори тя и провери отново конектора. — Мисля, че можем да го пробваме.
— Чудесно. Коста още ли е там?
Тя потисна желанието си да каже нещо саркастично.
— Да.
— Добре. — Чу се прещракване от прехвърляне на връзката. — Говорете, господин Джайаси.
— Джерико — чу се друг глас.
Коста сякаш се стресна.
— Язон?
— Най-после, човече! Търсих те къде ли не. Чак в последния момент се сетих за „Газела“. Слушай, трябва да дойдеш веднага.
— Какво е станало?
Нещо в тона му накара Чандрис да обърне глава…
И да открие, че не е само в гласа му. Приличаше не просто на човек, изправил се срещу голямо куче. А срещу голямо зло куче.
— Нищо не е станало. — Язон сякаш не бе забелязал тревогата в гласа му. — Поне нищо лошо в традиционния смисъл на думата. Но трябва да дойдеш да видиш нещо.
Коста погледна Чандрис и облиза горната си устна.
— Разбира се. Тръгвам веднага.
— Добре. Стая 2205. Лабораторията на Че Крюйров.
— Ясно — Външната линия прекъсна.
— Нещо не е наред ли, Джерико? — чу се отново гласът на Ханан.
— Предполагам, че всичко е наред — все още напрегнато отговори Коста. — Но трябва да тръгвам. Съжалявам.
— Няма защо — успокои го Ханан. — Ще се видим после.
— Надявам се. — Той кимна на Чандрис. — До скоро.
След което се запъти към портала.
Чандрис гледаше след него, отново изпълнена с необяснимо предчувствие. Отново същата ситуация. Отначало изглеждаше сравнително нормално… и изведнъж, без абсолютно никаква причина, започваше да се държи съвсем странно.
Какво по дяволите му имаше на този човек?
Обърна се към панела, обзета от безсилен гняв. Не и пукаше какъв му е проблемът на Коста. Но в крайна сметка, ако започнеше да се мотае около „Газела“ (а Ханан определено го окуражаваше в тази насока), не ѝ оставаше друг избор освен и тя да остане. Каквото и да целеше Коста, нямаше начин тя да напусне и да остави двамата Дейвий да се оправят сами с него.
А ако си мислеше, че може да я свали и така да се отърве от нея… е, щеше да удари на камък. Сваляли и бяха и много по-привлекателни типове от него. Даже можеше да опита някой от парфюмите-афродизиаци, за които той сам спомена веднъж.
Намръщи се.
— Чандрис? — обади се Ханан. — Готова ли си?
Чандрис с усилие насочи мислите си отново към работата.
— Да. Готова съм.
— Добре. Пускам.
От тръбите се разнесе слабото съскане на парата… и докато следеше за издайнически струйки, тя изруга.
Каквото и да ставаше, дяволите да го вземат този Коста.
Светлата точка премина през екрана, като остави след себе си най-обикновена хоризонтална линия.
— Това видя ли го? — попита Че Крюйров.
— Видях го — кимна Коста.
— Добре. Гледай сега. — Крюйров чукна два клавиша.
