Ангелиада полностью

На екрана приятелят на Коста Джайаси се изправи до голямата блестяща кутия и набра нещо на вградената клавиатура. Постоя загледан още няколко мига, след което вдигна палци към камерата и излезе от обхвати ѝ.

— Добре, започна се — развълнувано каза Коста. След няколко минути ще имаме резултата.

Чандрис кимна, загледана в голямата кутия в центъра на екрана и струпаното около нея оборудване. И всичко това само за да се измери масата на един мъничък ангел.

— Колко по-малък мислиш, че ще бъде в сравнение е останалите?

— Не зная — въздъхна той. — Според всичко, което знаем от квантовата теория, не би трябвало да има никаква загуба на маса. По дефиниция квантът е възможно най-малката частица. Освен ако теорията на доктор Кахенло за ангелите като съвкупност не е вярна. Но никога не съм харесвал математическата ѝ обосновка.

— А кой е решил, че ангелът е квант?

— Той е частица с маса квадрилионни части от атомното тегло — каза Коста. — Нищо с подобно тегло не може да остане стабилно, освен ако просто вече няма на какво да се разпада.

— Но кой е решил, че поведението му трябва да е подобно на всички останали частици? — настоя Чандрис. — И само не ми минавай с номера „ако беше експерт“.

— Нямам такова намерение — каза Коста, без да откъсва съсредоточения си поглед от екрана. — Иска ми се да зная, Чандрис. Но не зная. Вече не съм сигурен в абсолютно нищо.

Тя се замисли над думите му, после каза:

— Шефовете ти май няма да са много доволни от теб.

Той изсумтя пренебрежително. Но смътните демони, пробягващи през лицето му, сякаш за малко отстъпиха.

— Не ми пука какво мислят за мен. Какво ме издаде, ако не възразяваш на въпроса ми?

Тя също изсумтя.

— Какво те е издало ли? Със същия успех би могъл да си окачиш табела на гърдите, на която с големи букви да пише, че не си тукашен. Историята, която издрънка пред Ханан и Орнина, също е част от това. Прекалено вярна и прекалено добре научена за аматьор, но без зрънцето професионализъм за изпечен мошеник.

Коста кимна.

— Знаех си, че нещо в нея те е притеснило. Май инструкторите ми не са предполагали, че ще попадна на някой с твоя опит.

— Но най-вече те издаде онази издънка с парфюмите афродизиаци — продължи Чандрис. — Никога не бях чукала за тях, но успях да направя справка едва тази вечер. Оказа се, че не съществуват. Поне не и в Емпирей.

— Парфюми афродизиаци! — изстена Коста. — Дори не си спомням да съм споменавал подобно нещо.

— Спомена. Вярвай ми.

— О, вярвам ти, разбира се. Но не съм и кой знае колко изненадан. Прекалено много неща бяха на първо място в списъците на инструкторите ми. Какъвто съм си, нямаше начин да не направя възможно най-аматьорската грешка.

Чандрис все още се мъчеше да намери отговор, който да не звучи прекалено саркастично, когато вратата се отвори и влезе Джайаси.

— Някакви резултати? — кимна той към дисплея.

— Засега не. — Коста чукна някакъв клавиш. — Още прави основните измервания.

— Този детектор на маса винаги е бил малко бавничък. — Джайаси се намести до Коста. — Докато чакаш, можеш да хвърлиш едно око на пакета, който току-що пристигна за теб.

Коста се надигна от стола си.

— Данните от Върховен сенатор Форсайт ли?

— Не обърнах внимание — каза Джайаси. — Изпращачът обаче е Централа Ангелиада. Не знаех дали файловете ти ще са достъпни предвид кредитната ти линия, затова ги копирах при своите. Искаш ли да ги извикам?

— Ако нямаш нищо против.

Джайаси придърпа клавиатурата към себе си и набра командата.

— Значи е от Върховен сенатор, а? Кълна се, Джерико, откакто ти замразиха кредита, започна да правиш страхотни открития.

— Изобщо си нямаш представа. — Коста се наведе напред към дисплея. — Започна се.

Чандрис се намръщи към екрана. На него бавно се въртеше около вертикалната си ос някаква мъхната топка, съставена от къси многоцветни векторни линии, излизащи от центъра ѝ.

— Прав бях — тихо каза Коста. — Мамка му, прав бях!

— За какво? — попита Чандрис. Някакво тревожно предчувствие запълзя по гърба ѝ. Май демоните на Коста бяха заразни.

— Това е глобална векторна карта на гравитационните измествания на Ангелиада по време на последното радиационно изригване — каза Коста. — Изместванията явно са в посока към кораба.

— Не мога да повярвам! — Джайаси беше поразен. — Виж онази скала. Спадът достига на места до една десета от процента.

През главата на Чандрис премина разговорът на борда на „Газела“.

— Не може ли да е нещо статистическо? — попита тя. — Спомена, че „Газела“ не ти дава достатъчно изходни данни.

— Тези данни са повече от достатъчни — каза Коста. — Но няма грешка. Нито повреда или…

— Чакай малко — прекъсна го Джайаси и чукна екрана. — Какво става там?

При завъртането на изображението от центъра изникна тесен яркочервен конус с тънка бяла линия в центъра.

Внезапно нещо в стомаха на Чандрис сякаш подскочи.

— Това е същият образ. — Гласът ѝ прозвуча някак странно в собствените ѝ уши. — Същият, който ти изкара при изригването, което уби „Небесния стрелец“. Абсолютно същата картина.