Ангелският експеримент полностью

Спуснах се на земята. Адреналинът във вените ми скочи.

Отрядът Заличители отново се размърда, но Ари отново ги спря.

— Докоснеш ли я, мъртъв си — заплаших го аз и свих юмруци.

Той се подсмихна и разтърси тъмните си къдрици на отслабващите лъчи на следобедното слънце. После отново размаха Селесте, а до мен Ейнджъл потръпна.

— Дай си ми мечето — каза тя с нисък напрегнат глас.

Ари се засмя.

Ейнджъл пристъпи напред, а аз я хванах за яката.

— Дай-ми-ме-че-то.

Гласът й прозвуча странно, различно. Беше впила поглед в очите му. Усмивката му повехна и на лицето му се изписа объркване. Спомних си как Ейнджъл беше накарала жената в магазина да й купи Селесте.

— Ти си… — започна Ари, след което се задави, закашля се и се хвана за гърлото. — Ти си…

— Пусни мечето веднага. — Гласът на Ейнджъл беше твърд като бетон.

Сякаш против волята си той разтвори острите нокти на силната си ръка и Селесте падна на земята.

Почти неуловима за погледа ми, Ейнджъл сграбчи мечето и скочи обратно на дървото.

Премигнах и се зачудих дали и аз изглеждам толкова изненадана, колкото Ари.

След няколко секунди, през които се опомниха, че Ейнджъл е изчезнала, останалите Заличители се раздвижиха. Ръката на Ари се изстреля напред и един от тях се удари в нея.

— Имате заповеди! — излая той на отряда. — Никога не ги нарушавайте!

Обърна се и ме изгледа замислено.

— Не може да ги нарушавате — каза по-спокойно. Говореше на мен. — Дори и да звучат глупаво. Дори и да ви идва просто да разкъсате ятото на парчета.

Един от Заличителите изръмжа с хищно настървение и аз едва се сдържах да не се разтреперя.

Ари се наведе към мен, сякаш за да ме подуши, както душеше плячка.

— Часът ти наближава, пиленце — прошепна той. — И тогава ще се заема лично с теб.

— Още е рано да точиш зъби, помиярче.

Той отвори уста, за да ми отвърне, но после наклони глава и запуши ухо с пръст, сякаш за да чуе какво му говори някой.

— Директорът ни вика — излая на отряда. — Веднага!

След още един изпитателен поглед към мен, се обърна и тръгна след останалите Заличители. Стопиха се като дим в сумрачните сенки.

Горе на дървото Ейнджъл беше стиснала Селесте здраво в прегръдките си и й приказваше тихичко.

— В Училището чух да говорят за Директора — рече Ръч. — Кой е той?

Вдигнах рамене.

— Някоя важна и много лоша особа.

Един от многото, които ни преследваха. Зачудих се дали не беше Джеб, лъжливият ни татко. Нашият спасител и предател.

— Добре ли си? — попита Иги.

Кокалчетата му бяха побелели — толкова здраво стискаше клона. Тупнах го леко с кубинка.

— Направо съм бомба — казах. — Но сега искам да се махаме от тук.

В крайна сметка се озовахме в Горен Ийст Сайд на последния стаж на деветдесететажната сграда. Първите седемдесетина вече бяха остъклени, но тук горе имаше само стени и купчини гипсокартон и изолационни материали. Можехме да се полюбуваме на Ийст Ривър и Сентръл парк през огромните празни пролуки.

С Ръч отидохме до местната бакалия и помъкнахме оттам три тежки торби с храна. Новото ни импровизирано гнездо беше ветровито, но поне бяхме сами и в безопасност. Насладихме се на залеза и се нахранихме. Главата ме болеше, но не твърде силно.

— Уморена съм — каза Ейнджъл. — Искам да си лягам.

— Да, да опитаме да поспим — съгласих се аз. — Денят беше дълъг и относително гаден.

Вдигнах левия си юмрук, а останалите след мен. Ритуалът ни сближаваше, даваше ни сигурност и ни свързваше един с друг.

Двамата с Газопровода разчистихме строителните боклуци, а Иги и Зъба направиха завет с няколко парчета гипсокартон. В крайна сметка се получи уютно леговище и след десет минути ятото потъна в сън.

С изключение на мен.

Как успяваха Заличителите да ни открият толкова лесно? Втренчих се в лявата си китка, сякаш можех с поглед да накарам чипа да излезе над кожата. Може би самата аз бях сигналът — без да го осъзнавам и без да мога да направя каквото и да било по въпроса, освен да изоставя ятото и да се оправям сама. Заличителите ни следяха, но не искаха да ни убият. Защо Ари ги беше спрял днес?

И какво, за Бога, се случваше с Ейнджъл? Телепатичните й способности явно се усилваха. Изстенах при мисълта за укрепналата Ейнджъл, която си поръчва подаръци за рождения ден, чипс преди вечеря и глупави лъскави дрешки.

Не си измисляй допълнителни проблеми, Макс — обади се Гласът ми.

Отдавна не сме се чували — помислих аз.

Притесненията не са особено полезни. Нямаш контрол над онова, което се случва с Ейнджъл. Можеш да спасиш света, но единственото, над което имаш контрол, си ти самата. Лягай да спиш, Макс. Време е да се научиш.

Да се науча на какво? — понечих да попитам, но след това потънах в несъзнателното, сякаш някой ми беше дръпнал щепсела.

Когато отворих очи на следващата сутрин, ме посрещнаха с вестници и закуска в леглото.