Ангелският експеримент полностью

Стига, Макс — каза Гласът. — И двамата знаем, че това не е вярно. Нормалният живот в нормално семейство би те отегчил до смърт.

— Кой те пита? — казах ядосано.

— Кой ме пита какво? — удиви се Ръч насреща ми.

— Нищо — сопнах се.

Не беше честно. Някои от нас получаваха вълнуващи способности от типа да четат мислите на хората или да дишат под вода, докато други трябваше да слушат кънтящите в главите им гласове.

Голям късмет.

За каква способност си мечтаеш, Макс? — попита Гласът. — Ако можеше да избираш?

Хм-м-м. Не бях мислила за това. Да видим. Можех да летя. Може би бих искала и да мога да чета мисли като Ейнджъл. Тогава обаче щях да съм наясно какво мислят останалите и можеше да се окаже, че някой всъщност не ме харесва, въпреки че твърди обратното. Но ако можех да си избера каквото си пожелая…

Дали не би искала да можеш да спасиш света? — попита Гласът. — Помисли.

— Виж ти, кой дошъл на плаж.

През нощта ме събуди нисък, мазен и заплашителен глас. Тялото ми се опъна като тетива на лък и понечих да скоча, но тежката подметка на гърлото ми ми попречи.

Ари. Както винаги.

В следващия миг Зъба и Иги се събудиха, а аз бутнах Ръч със свободната си ръка.

Адреналинът препусна по вените ми и стегна мускулите ми. Ейнджъл се събуди и се изстреля нагоре без никаква засилка. Увисна във въздуха на около шест метра от нас, стиснала Селесте здраво в прегръдките си. Когато се огледа наоколо, на лицето й постепенно се изписа пълно отчаяние.

Проследих погледа й и застинах потресена.

Бяхме обкръжени от Заличители, повече, отколкото бях виждала някога. Буквално стотици и стотици. Явно отглеждаха тези гадини в количества, каквито дори не можех да си представя.

Ари се наведе и прошепна:

— Много си красива, докато спиш — защото не си отваряш устата. Но прическата определено не ти подхожда.

— Ако ме интересува мнението ти, ще го поискам — процедих аз и се опитах да се измъкна изпод ботуша.

Той се изсмя, протегна ръка и погали лицето ми с нокът.

— Обичам, когато ми се съпротивляват.

— Остави я на мира! — Зъба неочаквано се вряза в Ари.

Заличителят беше с петдесет килограма по-тежък от Зъба, но вторият беше обзет от кръвожадна ярост. В подобни моменти ме плашеше.

С Иги скочихме, за да му помогнем, но Заличителите на мига ни хванаха.

— Ръч, Гази, бягайте! — извиках. — Веднага!

Двамата се подчиниха безпрекословно, скочиха във въздуха, размахаха криле и се издигнаха на нивото на Ейнджъл. Заличителите защракаха с челюсти под краката им, но те бързо се издигнаха извън обсега им. Обзе ме гордост, особено когато Ръч им изръмжа злобно.

Опитах се да се освободя, но бях в желязната безмилостна схватка на трима Заличители.

— Зъб! — изпищях.

Той надали ме чуваше — беше се вкопчил в битка с Ари, който го дращеше по лицето и оставяше успоредни червени линии по него.

Шестимата притежавахме нечовешка сила, но дори и ние не разполагахме с мощната мускулатура на напълно развит Заличител. Ари определено имаше преимущество, но Зъба все пак успя да го удари по ключицата.

Онзи извика и оголи зъби, след което се дръпна, замахна яростно и го удари отгоре по главата. Тя се отметна настрани, очите на Зъба се затвориха и той се свлече безжизнен на пясъка.

Ари го хвана за главата и я удари силно в един камък. След което повтори.

— Остави го на мира! Престани! Моля те! — изпищях аз, а погледът ми се премрежи от бяс.

Задърпах се от хватката на Заличителите и успях да настъпя единия по пръстите на краката. Той изруга от болка и изви ръката ми, докато по бузите ми не потекоха сълзи.

Зъба отвори замаяно очи. Щом видя, че Ари се е надвесил над него, сграбчи шепа пясък и я запрати в лицето му. След това се изправи на крака и заби мощен ритник точно в центъра на гърдите му. Онзи залитна назад със стон, след което ловко отвърна на атаката — удари Зъба с лакът. От устата на Зъба рукна кръв и той отново падна.

Вече плачех, но не можех да говоря — един от Заличителите беше запушил устата ми с грубата си космата лапа.

Ари се наведе над тялото на Зъба със зейнала паст. Острите му зъби бяха готови да разкъсат гърлото му.

— Май ти стига толкова живот — изръмжа той злобно.

Боже мой, Боже мой, не и Зъба, не и Зъба…

— Ари!

Опулих се. Този глас ми беше пределно познат.

Джеб. Моят осиновител. И настоящ смъртен враг.

Пред пропития ми с яростен гняв и омраза поглед Джеб Бачълдър невъзмутимо се промуши през тълпата Заличители, които се отдръпваха от пътя му както Червено море пред Мойсей. Чувствах се странно в присъствието му — навикът да тъгувам по него все още беше по-силен от презрението.

Ари застина, зловещо разтворил уста над гърлото на Зъба. Той беше в безсъзнание, но все още дишаше.

— Ари! — повтори Джеб. — Знаеш какви са заповедите.