Накрая Матю се поддаде на инстинкта си за самосъхранение. Впи уста в меката кожа в свивката на ръката ми и усетих острите му зъби. Езикът леко обходи раната и я разтвори още по-широко. Започна жадно да смуче от вената ми. През мен премина ужас.
Лицето му започна да порозовява, но венозната кръв не бе достатъчна, за да го излекува напълно. Надявах се, че като ме помирише, няма да успее да се овладее и ще направи следващата стъпка, но за всеки случай гледах острият нож да ми е подръка.
Погледнах жената с лъка и старицата за последен път и насочих вниманието си към своя съпруг. Когато се притиснах още повече към дървото, през мен премина нов прилив на енергия.
Докато го хранех, започнах да го целувам. Косата ми се посипа по лицето му. Познатият й аромат се смеси с миризмите на неговата и моята кръв. Той обърна очи към мен, те бяха бледозелени и далечни, сякаш не беше съвсем сигурен кой е. Целунах го и усетих вкуса на собствената си кръв по езика му.
С две бързи уверени движения, които не бих могла да спра, дори да исках, Матю сграбчи косата на тила ми. Изви главата ми назад и настрани, след това приближи уста към шията ми. Не изпитах ужас, просто се предадох.
— Даяна — промълви той, напълно удовлетворен.
„Значи така става — помислих си аз. — Оттук тръгват легендите.“
Моята отработена кръв му бе дала достатъчно сили да поиска и от чистата. Острите му зъби се забиха в долната му устна и там изскочи една капка. Устните му се плъзнаха чувствено по шията ми. Потръпнах, защото неочаквано се възбудих от докосването му. Кожата ми изтръпна, когато кръвта му докосна плътта ми. Той държеше здраво главата ми, ръцете му отново бяха станали силни.
„Никакви грешки“, молех се аз.
Усетих леки убождания по сънната артерия. Отворих широко очи, когато усетих, че Матю е достигнал до кръвта, която търсеше.
Сара се извърна, не можеше да гледа. Маркъс посегна към Ем и тя, без да се колебае, се сгуши в него и заплака на рамото му.
Притисках тялото на Матю към себе си и го насърчавах да пие още и още. Удоволствието му бе очевидно. Колко дълго бе жадувал за мен и колко силно се бе опитвал да устои.
Матю се хранеше ритмично, изсмукваше кръвта ми на вълни.
„Матю, чуй ме.“ Благодарение на Жербер знаех, че кръвта ми може да му предаде посланията ми. Боях се само, че ще са неясни и че ще погълне и уменията ми за комуникация.
Той се стресна, спря, после продължи да смуче.
„Обичам те.“
Той отново се стресна.
„Това беше моят дар. Аз съм вътре в теб и ти давам живот.“
Матю поклати глава, сякаш да прогони досадно насекомо, и продължи да пие.
„Аз съм вътре в теб и ти давам живот.“ Беше ми трудно да мисля и трудно да виждам през огъня. Потърсих с очи Маркъс, но не можех да преместя погледа си, за да го намеря.
„Аз съм вътре в теб и ти давам живот.“ Повтарях мантрата, докато ми стана невъзможно.
Пулсът ми се забави, сърцето ми започна да умира.
Умирането не беше изобщо такова, каквото очаквах.
Първо настъпи миг на абсолютна тишина.
Чувство за раздяла и съжаление.
След това нищо.
Когато двата свята се сблъскаха, в костите ми отекна силен гръм.
Нещо ужили дясната ми ръка и усетих мирис на латекс и пластмаса. Матю се караше с Маркъс. Под мен бе студената земя и мирисът на гниещи листа заглуши всички други миризми. Очите ми бяха отворени, но не виждах нищо, само черен мрак. Направих усилие и чак тогава успях да различа очертанията на почти голите клони, които се кръстосваха над мен.
— Използвай лявата ръка, тя вече е отворена — каза нетърпеливо Матю.
— Тази ръка е безполезна, Матю. Тъканите са пълни със слюнката ти и няма да поемат нищо друго. По-добре дясната ръка. Кръвното й налягане е толкова ниско, че не мога да й намеря вена. — Гласът на Маркъс бе неестествено тих, като на лекар от спешно отделение, който редовно се среща със смъртта.
В лицето ми се удари нещо като два снопа спагети. Хладни пръсти докоснаха носа ми. Опитах се да се отърся, но само бях притисната още по-силно надолу.
Гласът на Мириам долетя отдясно в мрака.
— Тахикардия. Ще я упоя.
— Не — възрази грубо Матю. — Никакви упойки. Тя е почти в безсъзнание. Може да изпадне в кома.
— Тогава я накарай да се укроти. — Гласът на Мириам звучеше съвсем делово. Мъничките хладни пръсти се притиснаха в шията ми с неочаквана сила. — Не мога едновременно да спирам кървенето и да я държа неподвижна.
Виждах разпокъсано какво става около мен — само това над мен, само това, което регистрираше периферното ми зрение, само това, което можех да проследя, когато с кански усилия завъртах очните си ябълки.
— Можеш ли да помогнеш, Сара? — Гласът на Матю беше пълен с болка.
Лицето на леля изплува пред очите ми.
— Няма магия за излекуване от вампирско ухапване. Ако имаше, тогава нямаше да се боим от същества като вас.
Понесох се към пълния покой, но ме спря Ем, която ме хвана за ръката и задържа душата ми в тялото.
— Тогава нямаме избор — каза отчаяно Матю. — Аз ще го направя.
