Мери Катрин рязко извърна глава и устните ни сами се намериха. Отначало се опитах да се отдръпна — като ударен с електрошокова палка, но после, преди да се усетя, ръката ми сама напипа тила й… И ние направихме
Чашата, която Мери държеше, неусетно се претърколи от плота, падна и се разби. Получи се наистина едно страстно и дълбоко емоционално изпълнение.
— Мери Катрин! — провикна се Криси след секунда, вече стигнала пред кухненската врата.
Мери едва не ми счупи носа, когато се изтръгна светкавично от прегръдката ми. Лицето й бе пламнало. Моето — също. Тя отметна русата си коса и се взря във физиономията ми, зачервена като божур. Дори не успях да си затворя устата и само зяпах объркано…
— Дяволите да те вземат, Майк — изрече задъхано тя, преди да побегне към коридора. Нима се разплака? Но защо?… Едва си поемах дъх. Чух как след секунда се затръшна вратата на банята.
Останах вцепенен, с блокирал мозък и примигващи очи, когато нахълта Криси.
— Къде е Ем Си? — попита ме тя.
— Не знам. Счупих една чаша, Криси. Ще ми подадеш ли кошчето за отпадъци?
Още събирах парчетата, лазейки по пода на четири крака, когато мобилният ми звънна.
— Здрасти, Майк — чух гласа на агент Паркър. — Слизай долу. Имам новини за теб. Сега съм пред сградата.
— Слава богу — въздъхнах, като хвърлих последното парче от чашата в кошчето за смет. — Исках да кажа, че веднага слизам!
Минах покрай още затворената врата на банята и избъбрих забързано:
— Чао, Мери. Отивам на работа.
Правилно ли постъпих? Не бях много сигурен. Никога досега не си бях позволявал подобно нещо с бавачката на децата ми.
Избърсах червилото й от устните си чак пред огледалото в асансьора. Все още усещах вкуса му, докато се чудех какво, по дяволите, стана току-що и какво изпитвам.
Само това ми липсваше.
— Дяволите да те вземат, Майк!
Качих се във форда „Краун Виктория“, паркиран от Емили пред входа. Днес беше облечена с нова бяла копринена блуза и костюм от сако и пола в светлобежово. Сигурно се бе отбила някъде да си купи дрехи, досетих се аз, защото разследването доста се проточи.
На мен ли ми се привиждаше, или блузата подчертаваше хубавия й бюст? Потърках очите си. Какво, по дяволите, ставаше с мен?
— Добре ли си, Майк?
— Никога не съм бил по-добре — усмихнах се аз. — Какво става?
Емили ми подаде една папка.
— Най-после получихме доклада от токсикологията за кръста от пепел на първата жертва, Джейкъб Дънинг. Запознат ли си с рентгеновата флуоресцентна спектроскопия?
— Бях на такъв преглед преди шест месеца — кимнах й аз. — Лекарят ми каза, че съм напълно чист.
— Слушай внимателно, умнико — рече Емили, подминавайки язвителния ми хумор. — По принцип химическите елементи отразяват различно рентгеновите лъчи. При проверката на пепелта с апаратурата се оказало, че била от цигари. Работата обаче е в това, че били намерени следи от някои много интересни вещества, които може да са попаднали в пепелта от потта на убиеца.
— Какви са тези вещества? — заинтересувах се аз.
Емили вдигна бележника си.
— Открити са следи от няколко вида амфетамини и един препарат, наричан… „Иреса“. Използва се като наркотично успокоително средство за химиотерапията при рак на белия дроб.
Пак кимнах, но този път потърках лицето си.
— Ей, това се казва добре свършена работа — признах. — Ще наредя на Шулц да се свърже със „Слоун Кетъринг“ и с другите центрове за лечение на болни от рак, за да провери пациентите им. Сега вече всичко започва да придобива някакъв смисъл. Ако този тип е неизлечимо болен, може би е започнал да откача. Може би това е неговият начин да си замине с гръм и трясък.
— Странно, че каза
Отвличания, убийства на деца, а сега и пластични експлозиви? Този кошмарен случай ставаше все по-заплетен. Докато Емили разговаряше по мобилния телефон с кодирана връзка, аз неуспешно се опитвах да се окопитя от изненадата.
— Почакай, Том — каза тя по телефона, — да превключа на високоговорител.
— Получихме изпратеното от теб, Ем — заговори след малко Том Уоринър, шефът на лабораторията по криминалистика към ФБР. — Няма да повярваш до какво се добрахме. Наистина е попадение, но от онези, които са с код КОИНТЕЛПРО.
—
— Програмата на ФБР за контраразузнаване.
— Тази секция беше добавена към дейността на нашата централа в Ню Йорк — продължи Уоринър. — През шейсетте години беше нещо като сегашния екип за борба с вътрешния тероризъм. Кодовото име на агента, който ви интересува, е било Шедоубокс.
— В екипа за контраразузнаване, когато се крие идентичността на някоя личност, й дават кодово име — обясни ми Емили. — Също като в ЦРУ, шпионските отдели във ФБР обичат да използват кодирани имена и пароли. Джеймс Бонд може да се пръсне от яд.
Тя заговори в микрофона:
