— Минос искаше да го вари във фондю вовеки веков, но баща ми не позволи. Нареди на Дедал да строи надлези и пътища в Асфодел, за да облекчи задръстванията в движението. Честно казано, на мен ми се струва, че старият изобретател е доволен от това решение. Продължава да гради и да твори. А през почивните дни се вижда със сина си и с Пердикс.
— Това е хубаво.
Той докосна замислено пръстена си.
— Но не затова дойдох. Открих някои неща. Имам предложение за теб.
— Какво предложение?
— Как да победиш Люк — отвърна Нико. — Ако съм прав, това е единствената ти възможност.
Поех си дълбоко дъх.
— Добре, слушам те.
Нико хвърли поглед през прозореца в стаята ми. Вдигна изненадано вежди.
— Това там… Това там синя торта ли е?
Стори ми се, че долових спотаен копнеж в гласа му. Зачудих се дали горкото хлапе е празнувало някога рождените си дни и дали е било канено на купон у приятели.
— Влез да те черпя с торта и сладолед — рекох. — Имаме доста да си поговорим.
