През последните два дни десет от Хората бяха убити от каменните лъвове. А на спасилите се не им оставаше друго, освен да се крият, едва осмелявайки се да се наведат над някое поточе, за да пият вода или пък да изровят някой корен за ядене.
Мат беше преметнал през рамо единствения останал лък на оцелелите от Хората. Другите лъкове бяха натрошени или изгорени заедно с човеците, които се бяха опитали да ги използват, за да се защитят от каменните лъвове. Утре Мат трябваше с лов да осигури месо в тази нова земя. Вече никой не носеше храна. Някои от най-малките деца от време на време хленчеха от глад, докато жените не им затулеха носа и устата, за да млъкнат.
Цялата колона на Хората вече се беше оттекла покрай Мат, който плъзна поглед по линията от познати гърбове и откри, че бяха намалели с още един. Намръщи се и скочи от скалата.
С няколко скока стигна края на колоната.
— Къде е Дарт? — попита той.
Не че искаше да контролира пристигащите и напускащите членове на групата, макар да имаше основание повече от всеки друг да се смята за техен водач. Просто искаше да знае всичко, което ставаше, тъй като зад тях бяха каменните лъвове, а напред лежеше непозната земя.
Дарт беше сираче, но вече бе твърде голям, за да го смятат за дете и затова никой от възрастните не се разтревожи особено.
— Той непрекъснато повтаряше колко бил гладен — рече една жена. — И преди малко, когато ти беше изостанал, побягна към онези блатисти места. Сигурно е отишъл да търси храна.
Дерън тъкмо беше купил на Лайза закуска от автомата в болничния салон — още не бяха я изписали, — когато по говорителите за всеобщо оповестяване започнаха да изреждат списъка на мъжете от отдел „Операции във времето“, които трябваше незабавно да се явят на дежурство. Той чу и своето име.
Грабна един сандвич за из път и хукна, прощавайки се набързо с Лайза. Повечето от двайсет и четирите повикани мъже вече се бяха събрали, когато стигна до сборния пункт. Полковник Борс крачеше нетърпеливо напред-назад и отказваше да отговаря на въпросите.
Скоро дойде и последният човек от списъка и полковникът вече можеше да говори.
— Господа, първото нападение почна тъй, както предвиждахме. „Ключалката“ към реалното време още не е засечена, но се предполага, че се намира приблизително на триста години подир вероятната поява на Първите хора.
Както и при предишната атака, ние се сблъскахме с шест вражески машини, проникнали в реалното време. В този случай обаче машините не летят и не показват поведение на летящи апарати, или поне не приличат на такива. Най-вероятно това са средства за поразяване на живата сила, които се движат на крака или на колела и положително са неуязвими за каквито и да било оръжия за самозащита, които населението на Неолита притежава.
Очакваме да се сблъскаме с големи трудности при откриването на „ключалката“, тъй като сега следите от разрушенията на берсеркерите са далеч по-малки в количествено отношение от онези, които имаше предния път. В момента берсеркерите явно са съсредоточили вниманието си върху някаква исторически значима малка група или дори отделен индивид. Кой точно в завладяната от тях зона е толкова важен ние не знаем, но се надявам скоро да установим. Някакви въпроси дотук? Не? Тогава оставям на полковник Нилос да ви запознае накратко с вашето участие в планираните противодействия.
Нилос, сериозен млад мъж с пресипнал глас, подкара направо и по същество:
— Всички вие сте получили най-високи оценки при тренировките с управляемите андроиди. Още никой от вас няма истински боен опит с тях, но скоро ще имате. Упълномощен съм да ви предам, че сте освободени от всички други задължения, считано отсега.
„Е, и без това исках да се местя“ — помисли Дерън, облягайки се с облекчение на стола си. Около него реакциите варираха от тихи възклицания до изблик на радост. Всички бяха сержанти или младши офицери като него, изтеглени от различни секции на „Операции“. Някои от тях познаваше, но бегло.
Различните реакции на радост или безпокойство от внезапната промяна и предстоящите неизбежни сражения не секнаха и впоследствие, тъй като двете дузини мъже необяснимо защо бяха оставени известно време в една съседна стая, а и после, докато асансьорът ги сваляше надолу до Трета Платформа на отдел „Операции“ — най-ниското и най-тежко укрепеното ниво изобщо.
