— Вече ти казах, че аз се заех с изнасянето на труповете от манастира. Загрижеността от евентуален скандал, която си изразил пред епископа, е била напълно основателна. Ако беше съобщено на полицията и тя беше разследвала случая, щеше да открие, че един монах е останал жив. А като задълбаят малко повече, веднага щяха да се доберат до миналото ти. И какво щеше да излезе — международен терорист, защитаван от църквата! Тя никога не би го допуснала. Затова след като проведохме наше собствено разследване, заличихме всички следи. Труповете бяха погребани по картузиански обичай — с почит, но много скромно и без надгробен паметник, на който да е изписано името. Запазихме анонимността, към която винаги са се стремели картузианските монаси. Трябва да ти кажа, че аутопсии бяха направени. Използваната отрова наистина е особена. А в случая и доста подходяща.

Дру го изчака да довърши.

— „Монашеска примка“.

Ужасяваща игра на думи.

— Само да ми паднат…

— Запази спокойствие — окуражи го отецът, постави найлоновата торбичка на шкафчето и докосна бялата яка на свещеническите си дрехи. — Трябваше да съм по-подходящо облечен.

— В какъв смисъл?

— За твоята изповед, защото това си беше изповед. Труден проблем на каноническото право. Питам се дали външният ми вид прави изповедта ти невалидна.

— Не мисля — отвърна Дру.

— И аз. Господ винаги разбира. Това ли имаше да ми казваш? Разказа ли ми всичко, което може да има някаква връзка с манастира?

— Всичко, за което се сещам.

— Тогава наведи глава и изпълни ритуала.

— Отче, искрено се разкайвам за тези грехове и за всички прегрешения, които неволно съм извършил в живота си.

Отец Станислав вдигна дясната си ръка и го прекръсти. Произнесе молитвата си на латински. Дру разбра, че се моли за опрощение на греховете.

Прекъсна и продължи на английски:

— Да убиеш човешко същество е едно от най-големите престъпления. Само самоубийството е по-голям грях. Но обстоятелствата и сполетелите те нещастия смекчават до известна степен вината ти. Покай се за греховете си.

След като Дру направи това, свещеникът каза:

— Живей в мир! — и добави със строг глас. — Но никога повече недей да повтаряш деянията си.

Дру го погледна стреснато.

— Време е да поговорим за Янус.

— Споменахте за него в параклиса — намръщи се Дру. — Известно време не можах да разбера какво искахте да кажете. Произношението ви е малко странно. Имате предвид Янус?

— Убиецът ли? — намеси се Арлийн.

— Да, двуликият бог — кимна отецът. — По-точно онзи, който иска да мине за Дру.

<p>ЧАСТ СЕДМА</p><p>Янус</p> Греховете на настоящето

В Древния Рим, когато императорската армия тръгвала на война, били изпълнявани сложни ритуали за успеха на начинанието. Един от най-важните бил преминаването през церемониална арка, като в същото време жреците принасяли жертвоприношения на боговете, но най-вече на един от тях — богът на успешното начало. Из града имало много такива арки. Повечето не представлявали част от стена или сграда, а били издигнати самостоятелно. Като че липсата на практичност подчертавала религиозната им функция. Римляните строяли и малки сгради, които нямали друго предназначение, освен да служат като декор за свещеници или политици, които да се разхождат из тях.

В северния край на прочутия Форум се издигал един от най-почитаните храмове. Правоъгълна постройка без украса, с две бронзови врати — едната гледала на изток, другата на запад, едната към изгряващото, другата към залязващото слънце, сякаш да покажат, че важно е не само доброто начало, но и успешният край на всяко начинание. Поклонението в този храм обикновено било свързано с воденето на война, също както и арките. Всъщност римските пълководци толкова често го посещавали, като влизали от източната и излизали от западната врата, че по традиция те не били затваряни, освен в периоди на мир. Но през първите седемстотин години от възхода на Рим — от царуването на Нума до възкачването на Август, това се случило само три пъти.

Богът, на който бил посветен този храм, не е Марс, както би могло да се очаква. Статуята, на която се молели жреци, политици и пълководци, влизайки от едната и излизайки от другата врата, била на един по-велик бог — Янус. Него лесно бихте различили от всички останали богове, защото е с две лица — едното отпред, другото отзад. Той винаги гледа едновременно и на изток, и на запад, към началото и края.

Когато римляните се молели за успешното начало на деня, се обръщали към него с името „Матутинус“ (Утринен), откъдето произлиза и названието на утринните служби в римокатолическата църква. Това била първата каноническа служба веднага след полунощ. Принасяли жертвоприношения на Янус за плодотворното начало на всяка седмица, на всеки месец, но най-вече на всяка година. Ето защо първият месец в римския календар бил наречен в негова чест — януари.

Янус, богът с двете лица, който гледа във вечността — напред и назад. Към началото и края.

— Отначало — каза отец Станислав — до нас достигаха само слухове. Беше преди около година.

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги