Ръководителят ги поведе под строй от пансиона към столовата. Там се сляха със стотици други деца с всякакъв ръст, на различна възраст, но всички облечени в сиви дрехи и с много късо остригани коси. Досега те бяха в час. Въпреки че бяха много, столовата остана странно тиха, докато момчетата минаваха край шублерите е табли, за да получат храната си.
Крис запуши уста, когато видя първото ядене, което трябваше да изяде тук. Едно момче спомена риба тон на фурна. Друго измърмори: брюкселско зеле. Крис не беше чувал за такива неща преди. Но тази зелена каша беше покрита е някаква бяла гадост и миришеше на повръщано. Той седна с групата си зад една маса, покрита с мушама. Не искаше да яде и се зазяпа в солницата, когато усети нечия сянка над себе си.
— Всеки трябва да яде, защото иначе го наказват — изръмжа плътен глас зад него.
Крис трябваше да се замисли над думите. Постепенно разбра. Видя как другите момчета го гледат и осъзна, че ако не яде, ще обвинят другите заради него. Той се пребори със себе си и сподави напрежението в гърлото си. Бавно повдигна вилицата. Загледа втренчено бялата каша. Спря да диша, докато сдъвче и преглътне и това някакси помогна.
Казаха им, че след вечеря ги чака развлечение. Кино. Крис никога не беше гледал филм, както и не се беше возил в кола преди. Скупчи се с другите момчета. Очите му се разшириха от удоволствие. Черно-белите образи магически трептяха на екрана. Гледаше военна история — казваше се „Бойните морски оси“ с участието на актьор на име Джон Уейн. Другите момчета като че ли знаеха кой е той и му ръкопляскаха. Бяха във възторг. Сърцето му биеше силно. Стрелба и експлозии. Другите деца крещяха радостно. Хареса му много.
През нощта, когато си легна в долната койка, се замисли. Къде ли беше майка му? Опита се да разбере какво прави тук. Припомни си думите на Липейдж, че баща му загинал в нещо, наречено служебно задължение. Изплашен и озадачен, той чу едно момче от другата страна да хлипа. Крис усети и собствените си сълзи в ъгълчетата на очите — горещи и горчиви. Едно по-голямо момче кресна:
— Спри да ревеш! Искам да спя!
Крис изтръпна от притеснение. Когато осъзна, че голямото момче вика на детето до него, той преглътна мъката си, затвори очи, твърдо решен да не предизвиква внимание, да бъде един от тези, които не плачат. Искаше му се да бе накарал Липейдж да му обясни защо нарича майка му проститутка и от цялото си сърце желаеше тя да се върне от Атлантик Сити и да го отведе оттук. Успя да сподави тъгата си. Но в съня си видя Елиът да му дава шоколадова пръчка „Бейби Рут“.
— Аз съм за „Филис“6 — каза едно момче вдясно от Крис.
Крис стоеше на колене с групата си в задната част на стаята на първокласниците. Те сглобяваха ребуси — повечето бяха карти на САЩ с рисувани на картинки царевица и ябълки, фабрики, мини, петролни кладенци. Понякога картите бяха на страни, за които Крис никога не беше чувал — например Китай, Корея, Русия. Картинките бяха ярко оцветени и той бързо се научи да ги сглобява. Не беше ходил на училище преди и въпреки оплакванията, които беше слушал от по-големите момчета, си мислеше, че ще му хареса. Поне за кратко време. Противно на думите на Елиът, той вярваше, че майка му ще дойде и ще го заведе вкъщи.
Момчето, което каза, че е за „Филис“ изглеждаше дори по-слабо от Крис. Лицето му бе толкова мършаво, че очите му изпъкваха. Когато то се засмя в очакване на одобрението на другите, Крис видя, че му липсват няколко зъба. Но когато детето видя, че никой не му отговаря, усмивката му бързо се стопи, заменена от унижение.
Проговори друго момче. Вляво от Крис. Беше на същата възраст като другите деца в групата, но по-едър — не само по-висок, но и по-тежък от останалите. Косата му беше най-тъмна, лицето — най-мургаво и прямо, гласът му — най-плътен. Казваше се Сол Гризман. Предната вечер в интерната Крис чу едно по-голямо момче да прошепва, че Гризман е евреин. Крис не знаеше какво означава.
— Какво ти става? — каза единият. — Ти откъде си? Евреин?
Крис все още не знаеше какво означава.
— О, за Бога! — отвърна другият. — Не знаех, че ирландците могат да са толкова тъпи.
Когато Крис попита какво е ирландец, по-голямото момче си тръгна възмутено. Сега Сол каза:
— Аз съм за всички отбори! И имам бейзболни карти, за да го докажа!
Той бръкна под ризата си и извади ръцете си пълни с карти.
