— Да. Книжката беше у мен, но той дори не я потърси.
— Значи са налице две групи. И двете те търсят, но по различни причини.
— Може причината да е една и съща, а те да не знаят.
По лицето му се мярна усмивка.
— Те ще искат да разберат какво е станало с тялото ти. Ще долепят уши до земята и ще си отварят широко очите.
Кимнах.
— Нека си се чудят. Нека си мислят, че полицията нарочно пази това в тайна. Нека решат, че вие държите силен коз в ръцете си. Ще видим какво ще стане.
— М-м-м… — Това беше всичко, което Пат каза.
Тръгна към вратата, като вече прехвърляше през ума си различни варианти. Той се обърна, махна разсеяно с ръка за довиждане и излезе.
Лола взе празната бутилка и ме погледна косо.
— Ако си такъв, когато си мъртъв, нямам търпение да видя какъв ще бъдеш, когато възкръснеш.
Изпратих й въздушна целувка и Лола се отправи към кухнята. Върна се с още бутилки и с друго настроение.
— Можеш ли да ми разкажеш за… обиска?
Разказах й в общи линии какво беше станало, като пропуснах някои детайли. Лола поглъщаше жадно всяка дума и се мъчеше да следи разсъжденията ми. Свърших и й оставих време да смели информацията.
— Детските дрехи, Майк… Съвпада.
— Какво съвпада?
— Нанси имаше странни петна в коремната област. Пурпурночервени петна, които са характерни за бременните. Никога не съм я питала за тях.
— Вече открихме това. Детето се е родило мъртво.
— А бащата?
— Няма и следа от него.
Лола се замисли и започна да си гризе ноктите.
— Снимките, които откраднаха…
— Снимки от младежките й години.
— Не това.
— А какво?
— Онзи тип, който те причакал във входа, онзи, небрежният… Ти каза, че е взел само пръстена… че не е потърсил книжката, която е била у теб…
— Не знаеше, че е у мен.
— Не, нямам това предвид. Може би просто е взел снимките. Взел ги е, без да ги гледа. Щял е да вземе каквито и да било снимки.
Започнах да разбирам, но исках да се убедя.
— За какво намекваш, Лола?
— Нанси имаше фотоапарат. На времето е работила във фотоателие Куик Пикс. Може би са търсили снимки, които е правила там. А тези са взели случайно.
Звучеше напълно разумно. Целунах я по врата.
— Но мила моя, ти каза, че Нанси не е способна на шантаж.
— Казах, че според мен Нанси не би могла да шантажира. И сега мисля така. Но, кой знае…
— Разбираш ли, че отново стигаме до Фини Ласт! Ако той стои зад всичко това, той ще намери каквото търси.
Лола покри ръката ми със своята и потърси пръстите ми.
— Майк, не се възбуждай прекалено бързо. Всичко трябва добре да се обмисли. Ако той не е оня тип…
— Напротив, именно той е оня тип. Сигурно съм го подценявал. Не можеш да разбереш какво става в главите им, Лола. Лицата им може да са празни като кокосов орех, но да крият могъщ мозък. По дяволите! Той е настигнал червенокосата, уплашил я е, а заедно с нея и много други хора. Той е жесток и гаден. Приличните хора обикновено се страхуват от такива типове. Би могъл да носи пистолет за по-голяма убедителност, макар това да не е предназначението на пистолета.
Значи Нанси е имала материал за шантаж… По думите на Фини — снимки на някакъв тип в хотела с едно момиче. Кой е той и кое е момичето? Може би самата Нанси? Ако фотоапаратът й е бил добър, би могъл да снима, автоматично през определени интервали. Фини е надушил това и е решил да намери снимките. По дяволите! Може би двамата са планирали този шантаж!
Знаем едно. Фини е претърсил стаята. Това гадно копеле е търсело и най-малката възможност. Но ето че стигаме до задънена улица. Фини има алиби. Когато Нанси е била убита, той е придружавал Бърин-Гроутин. Освен ако не се е изнизал за малко и не е поръчал на някой друг да свърши работата.
Лола поглъщаше всичко с израз, който ми напомняше за Пат и ме караше да преглъщам собствените си думи.
— Но ти каза, че мистър Бърин-Гроутин е направил категорично заявление… Освен това полицията е също толкова категорична, че онзи младеж е прегазил Нанси случайно — добави Лола. — Как ще обясниш това?
Отново усетих болка в гърдите и се облегнах назад.
— А! Не знам! Получава се някаква абсолютна каша. Ако е бил нещастен случай, тогава кой и защо е свалил пръстена? И защо толкова много си го искаха обратно. Загадката е в пръстена. Ако можех да разбера какво означава той, щях да зная всичко.
Запалих две цигари, пъхнах ги в устата си и ги запалих едновременно. Лола измъкна едната от устните ми и дръпна дълбоко. Когато затворих очи, тя каза:
— Не това имам предвид, Майк. Нанси е имала някакви снимки, които са били особено важни. Търсили са ги в стаята й… може би защото вече са притежавали пръстена. Но ти казваш, че не са ги открили. Тогава са претърсили твоята и са взели снимки, който не представляват никакъв интерес. Добре, ако предположим, че те
