Превежда ни покрай първата постройка и ни насочва
Кейлъб, после към мен и най-накрая към Питър.
към в т о р а т а сграда отляво. Всички къщи с изключение на
- Божичко! - възкликва, когато забелязва избилата кръв
оранжериите са направени от едно и също тъмно небоя-
по ризата на Питър. - Ще извикам лекар. Мога да ви из
дисано и необработено дърво. Дочувам смях през отворе
действам разрешение да пренощувате, но утре нашата
ните прозорци. К о н т р а с т ъ т между този смях и тежкия
общност ще трябва единодушно да реши този въпрос. А
камък, затиснал сърцето ми, е разтърсващ.
тя... - Йохана спира поглед върху нас двамата с Тобиас -
Маркъс отваря някаква врата. Липсата на каквито и
едва ли ще е във възторг от присъствието на Безстрашни
да е мерки за сигурност щеше да ме стъписа, ако не се на
в нашия лагер. Сега, разбира се, ще ви помоля да ми предаде
мирахме в централата на Миротворците. Те често прес-
те оръжието си.
т ъ п в а т ч е р т а т а между доверчивостта и глупостта.
Внезапно ми хрумва: как така е разбрала, че и аз съм от
Единственият звук в сградата е от скърцането на на
Безстрашните. Все още съм облечена със сивата роба. Ро
шите подметки. Вече не чувам Кейлъб да плаче, но т о й и
бата на баща ми.
досега го правеше мълчаливо.
В същия миг мирисът на неговото тяло, смес от сапун
Маркъс спира пред една отворена врата. В с т а я т а
и пот, се надига и ме удря в носа, изпълва ме цялата с него
седи Йохана Peflec, представител на Миротворците, и
в о т о присъствие. Свивам ръце в юмруци толкова силно,
гледа втренчено през прозореца. Разпознавам я, защото е
че н о к т и т е се врязват в п л ъ т т а ми. „Не сега. Не сега."
трудно да забравиш лицето й, независимо дали си го ви
Тобиас слага длан върху своя пистолет, но когато и аз
дял веднъж, или хиляди пъти. Плътната линия на белега,
посягам да измъкна с к р и т о т о си оръжие, т о й сграбчва ръ
разсичащ едната й страна, започва малко над дясната веж
ката ми и я дръпва. След това вплита пръсти в моите, за
да и стига до горната устна; едното й око е сляпо заради
да маскира истинската си цел.
получената някога рана, която е и причина за фъфленето.
Давам си сметка, че е разумно да запазим поне един от
Само веднъж я чух да говори, но го запомних. Ако не беше
двата пистолета. Въпреки т о в а щях да почувствам огром
този белег, тя щеше да е красива жена.
но облекчение, ако бях предала и моя.
- Слава богу! - възкликва Иохана, когато вижда Маркъс.
- Казвам се Йохана Рейес - представя се т я , протягайки
Тръгва към него с разтворени обятия. Но вместо да го пре
ръка първо към мен, после към Тобиас. Поздравът на Без
гърне, само леко докосва раменете му, сякаш си е спомнила
страшните. Впечатлена съм, че познава обичаите на наша
внезапно отвращението на Аскетите дори от най-обик
та каста. Все забравям колко са внимателни Миротворци
новен физически контакт. - Останалите от вашата група
т е , докато не се срещна лично стях.
пристигнаха преди няколко часа, но не бяха сигурни дали
- Това е Т... - започва Маркъс, но Тобиас го прекъсва.
мога да изпитвам нещо. Докато пресушавам и последните
- Името ми е фор - представя се. - Това са Трие, Кейлъб
капки, започвам постепенно да се отпускам. Някой ме от
и Питър.
вежда по коридора до стая с легло. Това е всичко.
Само преди няколко дни единствена аз от Безстрашни
те знаех, че името му е Тобиас. Това бе частица от него,
която той ми подари. Сега, извън територията на Без
страшните, си спомням защо крие истинското си име от
света. То го свързва с Маркъс.
- Добре дошли в лагера на Миротворците. - Погледът
на Иохана спира върху моето лице и тя ми се усмихва пре
сторено. - Позволете ни да се погрижим за вас.
+ + +
Позволяваме им. Медицинска сестра от Миротворци
те ми дава мехлем - изобретение на Ерудитите за ускорено
лечение - за да си намажа рамото, после придружава Питър
до болничното отделение да му оправят ръката. Йохана
ни повежда към столовата. Там откриваме част от Ас
кетите, които бяха в скривалището с Кейлъб и баща ми.
Сюзън също е тук, както и неколцина от доскорошните
ни съседи - те са насядали край дървените маси, дълги поч
ти колкото помещението. Посрещат ни - особено Мар
къс - с едва сдържани сълзи и потиснати усмивки.
Вкопчвам се в ръката на Тобиас. Огъвам се под тежест
та на хората от кастата на моите родители, на техния
живот, на техните сълзи.
Един от Аскетите побутба чаша с димяща течност
под носа ми и казва:
- Изпий това. Ще ти помогне да спиш, както помогна и
на другите. Без сънища.
Течността е розово-червена като ягода. Грабвам чаша
та и я изпивам на един дъх. За няколко секунди нейната
топлина раздвижва вътрешностите ми и сякаш отново
симулацията, която контролира Безстрашните и запис на
деянията на Ерудитите. Струва ми се толкова съдбонос
но важен, че дори не смея да го докосна. Но въпреки това
не мога да го оставя тук. Затова го сграбчвам и го пъхам
между скрина и стената. Сигурно е по-добре напълно да го
Г Л А В А
унищожа, но той съдържа единствения запис от смъртта
В Т О Р А
на родителите ми, затова решавам да го скрия.
