От своята маса в дъното Джони Марконе наблюдаваше сцената с безстрастните си зеленикави очи. Не се усмихваше. Седнал до него, Хендрикс ме беше зяпнал и сключените му вежди бяха толкова свити, че едва ли виждаше нещо. Спайк беше пребледнял и стискаше устни. А Куция ме зяпаше ужасено. Никой от тях не направи и най-малкото движение и не издаде никакъв звук. Допускам, че гледката на магьосник в действие може да оказва подобен ефект.
— Милички прасенца, мънички прасенца, пуснете ме да вляза!21 — казах аз сред гробовната тишина. Забих жезъла в пода и присвих очи към Марконе. — Всъщност, Джон, бих искал да поговоря с вас за минутка.
Марконе ме фиксира за миг, след това сви ъгълчетата на устните си.
— Прилагате странни методи за убеждение, господин Дрезден. — Изправи се и се обърна към хората в бара, без да откъсва поглед от мен. Вероятно беше ядосан, но ледената му външност не го показваше. — Дами и господа, струва ми се, че днес „Варсити“ ще затвори по-рано. Моля, напуснете спокойно през най-близката до вас врата. Не се притеснявайте за сметките си. Господин Дрезден, бихте ли освободили изхода, за да могат клиентите ми да напуснат?
Отстъпих от входната врата. Заведението бързо се опразни — посетителите, както и персоналът ни оставиха сами в залата с Марконе, Хендрикс, Спайк и Куция. Никой от тях не помръдна, докато чакахме всички да се разотидат. Куция започна да се поти. Изражението на Хендрикс не трепна нито за миг. Големият мъж бе търпелив като пума, готова всеки миг да се нахвърли върху нищо неподозираща сърна.
— Искам да ми върнете косата — казах аз, щом и последната двойка колежани изчезнаха през вратата.
— Моля? — попита Марконе. Наведе глава настрани и изглеждаше искрено изненадан.
— Чухте ме — повторих аз. — Този твой боклук — насочих пръчката към Куция — ме нападна пред една бензиностанция и отряза кичур от косата ми. Искам да ми го върне. Нямам намерение да пукна като Томи Том.
Очите на Марконе изведнъж проблеснаха студено и гневно. Обърна се с подчертано движение към Куция.
Широкото лице на Куция пребледня. Той примигна няколко пъти, за да се стекат от очите му капките пот.
— Не знам какви ги дрънка тоя, шефе.
Погледът на Марконе не потрепна.
— Господин Дрезден — каза той, — предполагам, че разполагате с доказателства?
— Погледнете лявата му китка — отговорих аз. — По нея има белези от моите нокти.
Марконе кимна, насочи тигровия си поглед към него и каза почти нежно:
— Е?
— Лъже, шефе — протестира Куция и си облиза устните. — Имам белези от ноктите на моето момиче. Той е знаел това. Вие сам казахте, че той е истински магьосник и знае много неща.
Частите на пъзела започнаха да се наместват.
— Който и да е убил Томи Том, знае, че съм по петите му — казах аз. — Вашият съперник, който пласира Трето око. Куция се е споразумял с него да ви предаде. Снася му информация и изпълнява поръчки за него.
Куция ме погледна ужасен и разклати глава в знак на протест.
— Това лесно може да се разбере — каза Марконе със спокоен и равен глас. — Лорънс, покажи ми китката си.
— Ама, шефе, тоя лъже — повтори Куция Лорънс, но гласът му трепереше. — Опитва се да ви обърка.
— Лорънс — каза Марконе с нещо като родителски упрек към непослушно дете.
Куция Лорънс разбра, че всичко е свършено. Видях отчаяното му изражение, преди още да помръдне.
— Лъжец — изрева той.
Скочи и издърпа ръката си под масата. Преди да започне да стреля, имах достатъчно време да разбера, че пистолетът му е същият като моя, 38-и калибър.
Няколко неща се случиха едновременно. Вдигнах ръка и съсредоточих волята си върху гривната от умалени средновековни щитове на лявата ми китка, като засилих защитните енергии около себе си. Куршумите заудряха по нея и заотскачаха в искри из почти тъмния бар.
Спайк отскочи наведен настрани и в ръцете му се появи малък автомат „Узи“. Хендрикс беше още по-безмилостен и решителен, и действаше под командата на своите диви инстинкти. Едрият бодигард бутна с една ръка Марконе настрани, поставяйки мощното си тяло между шефа си и Куция Лорънс. В другата му ръка се появи малък автоматичен пистолет.
Куция Лорънс обърна глава и видя Хендрикс с пистолета. Паникьоса се и насочи собственото си оръжие към него.
Хендрикс изстреля с безмилостна точност три куршума, които проблеснаха, излитайки от дулото на пистолета. Първите два удариха Куция в гърдите и го отхвърлиха назад с няколко крачки. Третият уцели челото му точно над веждите, главата му се отметна назад и той се строполи на пода.
Очите на Куция Лорънс бяха тъмни като моите. Успях да забележа, че той обърна глава към мен, прострян на земята. Примигна веднъж, след това светлината изчезна от очите му и той издъхна.
За момент останах зашеметен. Независимо че появата ми бе ефектна, аз не желаех нещата да се развият по този начин. Нямах намерение да убивам никого. По дяволите, не исках никой да загива, нито аз, нито те. Стана ми зле. Това беше само една игра, мачо демонстрация, която аз трябваше да спечеля. Внезапно се изроди в нещо съвсем друго и единственото ми желание беше да се измъкна жив.
