Двама души, за които се знаеше, че са най-малко в периферията на заговора, още бяха на свобода — жената и американецът. Нито един от двамата не беше идентифициран, въпреки че полицаите разполагаха с описанието на жената. И още по-лошо: някъде, вероятно в района на Ню Орлиънс, беше скрит половин тон мощен експлозив.
В първите няколко часа след арестите Корли почти очакваше силна експлозия да разтърси някоя част на града или заплашително телефонно обаждане с искане за освобождаването на Фазил срещу не взривяване на бомбата в гъсто населено място от страна на партизаните. Не стана нито едното, нито другото.
Хиляда и тристате полицаи на Ню Орлиънс си предаваха ключовете от смяна на смяна. Инструкциите да ги опитват на всички складове и гаражи се повтаряха на всяка оперативка. Но Ню Орлиънс разполагаше с малко полицаи за такъв голям град, а и имаше прекалено много врати. Търсенето продължи през цялата седмица, между грижите по пристигането на хора от цялата страна за мача и тълпите, които започваха да се изсипват с наближаването на почивните дни.
Публиката, която пристигаше за този мач, се различаваше от предишната, дошла за мача между колежите. Беше по-разнообразна по произход и по-скъпо облечена. Ресторантите намираха, че тези клиенти са по-напрегнати и по-взискателни. Парите винаги свободно се бяха стичали в Ню Орлиънс, но сега потокът им се засили. Опашките пред ресторантите „Галатоар“, „Антоан“ и „Дворът на двете сестри“ се точеха на дължина сто метра, а във Френския квартал по цяла нощ се лееше музика.
Продадени бяха и правостоящите места, което означаваше, че общият брой на публиката по време на мача щеше да достигне осемдесет и четири хиляди души. Заедно със запалянковците идваха комарджиите, крадците и проститутките. Полицията бе затънала в работа до гуша.
Кабаков отиде в четвъртък на летището да види пристигането на „Червенокожите“ от Вашингтон и на „Делфините“ от Маями, Въртеше се неспокоен в тълпата посрещачи и си спомняше как израелските атлети бяха загинали на летището в Мюнхен. Оглеждаше лицата на запалянковците и почти не обърна внимание на играчите, които слизаха от самолетите си и махаха с ръка на приветстващия ги народ.
Посети един път и Мухамад Фазил.
Застана срещу леглото му в затворническата болница и пет минути мълчаливо го гледа. Придружаваха го Корли и двама извънредно яки агенти на ФБР.
Накрая Кабаков проговори.
— Фазил, в момента, в който се озовеш извън закрилата на американците, си труп. Те могат да те екстрадират в Израел, където ще те съдят за Мюнхен, и след няколко дни ще намажеш въжето. Ще се радвам да го видя. Но ако кажеш къде са скрити експлозивите, ще те осъдят тук по обвинение в дребна контрабанда и ще полежиш известно време. Пет години или малко повече. Знам, че според теб дотогава Израел няма да съществува и няма да представлява заплаха за безопасността ти. Той ще съществува, но съм уверен, че си убеден в противното. Помисли добре.
Очите на Фазил се бяха превърнали в тесни цепки. Главата му подскочи и изстреля към Кабаков гъста храчка, която залепна отпред на ризата му. Усилието причини болка на Фазил, който беше вързан за леглото през раменете. Направи мъчителна гримаса и се отпусна на възглавницата. Корли направи крачка напред, но Кабаков не помръдна. Израелецът погледа Фазил още една минута, обърна се и излезе.
Очакваното решение дойде от Белия дом в петък в полунощ. Напук на всичко, което можеше да се случи, мачът трябваше да се играе както беше предвидено.
На единайсети януари, събота, Ърл Бигс и Джак Ренфро от тайните служби свикаха сутринта последно съвещание в сградата на ФБР в Ню Орлиънс. Присъстваха трийсет агенти на тайните служби, които щяха да подпомогнат взвода, придружаващ президента, четирийсет агенти от ФБР и Кабаков.
Ренфро се изправи пред голямата схема на стадион „Тюлейн“.
— Стадионът отново ще бъде щателно претърсен за експлозиви. Претърсването ще започне днес, в четири следобед — заговори той, — и трябва да приключи до полунощ, след което ще бъде запечатан. Карсън, твоят екип е готов за това. — Последната фраза не беше въпрос.
— Готов е.
— Ти трябва да осигуриш и шест души с електронен търсач, които да проверят в последната минута ложата на президента утре в тринайсет и четирийсет.
— Тъй вярно. Хората ми получиха указания.
Ренфро се обърна към схемата на стената зад себе си.
— След като елиминираме възможността за скрити на стадиона експлозиви, остават две форми за нападение. Партизаните могат да вкарат експлозивите с превозно средство или да внесат колкото могат под дрехите си. Най-напред ще се спрем на варианта с превозното средство. — Взе показалката. — Улиците към стадиона ще бъдат блокирани тук, на улица „Уилоу“, от двете му страни, и на улиците „Джонсън“, „Естър“, „Барет“, „Стори“ и „Делор“, „Хикъри“ ще бъде блокирана от пресечката с „Одюбон“. Става дума за сериозно блокиране, което ще спира дори коли с голяма скорост. Не искам да виждам хора до бариери, които да ръкомахат пред движението. Блокирането ще се затегне след като стадионът се напълни.
