Фаулър хвърли поглед към посланика, сякаш очакваше от него да се намеси, но малките умни очи на Йоаким Тел го гледаха сурово. Беше на страната на Кабаков. Когато майорът отново заговори, гласът му бе много тих.
— Трябва да ми повярвате, господин Фаулър.
— Бихте ли я познали, майоре? — запита Корли.
— Да.
— Щом живее тук, защо е отишла в Бейрут?
— Имала е нужда от нещо, което не може да получи тук. Имала е нужда от нещо, което само Наджир е могъл да й набави, и лично е трябвало да потвърди нещо пред него, за да го получи. — Кабаков знаеше, че се изразява неясно, и това не го радваше. Недоволен беше и че три пъти употреби думата „нещо“.
Фаулър отвори уста, но Корли го прекъсна.
— Да не би да става дума за оръжие?
— Оръжие за тук е като краставици за краставичаря — Мрачно пророни Фаулър.
— Било е или някакво оборудване, или достъп до друга секция на Ал Фатах, или до високопоставен агент — продължи Корли. — Съмнявам се, че е имала нужда от достъп до агент. Доколкото знам, разузнаването на арабите тук е жалка работа.
— Да — обади се посланикът. — Чистачът на посолството им изпраща съдържанието на кошчето ми за боклук и купува от техния чистач съдържанието на техните кошчета. Ние пълним нашите с ненужна поща и фалшива кореспонденция. Техните съдържат предимно врънкания на кредиторите им и реклами за специфични гумени изделия.
Съвещанието продължи още половин час и американците станаха да си ходят.
— Ще се постарая да вкарам въпроса в дневния ред на Лангли още сутринта — заяви Корли.
— Ако желаете, бих могъл да…
Фаулър, прекъсна Кабаков:
— Докладът ви и записът са напълно достатъчни, майоре.
Когато американците напуснаха посолството, минаваше три през нощта.
— Помощ, арабите идат — каза Фаулър на Корли, докато вървяха към колите си.
— Какво смяташ?
— Смятам, че не си за завиждане, ако утре споменеш за тази работа пред синеокия Бенет — отсече Фаулър. — Ако тук има някакви откачени, Управлението няма да участва, приятелче. Никакви акции в САЩ. — На ЦРУ още му пламтяха ушите след Уотъргейт. — В случай, че секцията за Близкия изток изрови нещо, ще ви уведомим.
— Защо се вкисна толкова по време на срещата?
— Писнало ми е — призна Фаулър. — Работили сме с израелци в Рим, в Лондон, в Париж, веднъж дори в Токио. Посочваш им арабина, въвеждаш ги във всичко и какво става? Да не мислиш, че се опитват да го завербуват? Нищо подобно. Следят ли го? Да, докато научат кои са приятелите му. След това „бум-бум“. Арабите са опаткани, а ти се пльосваш по задник.
— В такъв случай не е имало нужда да изпращат Кабаков — отбеляза Корли.
— А, имало е. Не забеляза ли, че военният им аташе Уайсман не присъства? И двамата знаем, че е човек на тайните служби. Но координира продажбата на „Фантом“-ите. Никак не им се иска официално да свързват двете неща.
— Утре ще идеш ли в Лангли?
— Да. Внимавай, не оставяй Кабаков да те прецака.
Всеки вторник сутринта американската разузнавателна общност се събираше в облицована с олово стая без прозорци в главната квартира на Централното разузнавателно управление в Лангли, Щата Вирджиния. Присъстваха представители на ЦРУ, ФБР, Агенцията по национална сигурност, тайните служби, военното разузнаване и съветниците по военно разузнаване към Генералния щаб. При нужда се канеха и експерти. Дневният ред беше от четиринайсет точки. Имаше много въпроси за обсъждане и времето за изказвания бе строго ограничено.
Корли говори десет минути, Фаулър — пет, а на представителите на Секцията по имиграция и натурализация отпуснаха още по-малко.
Когато Корли излезе от съвещанието, Кабаков го чакаше в малката му канцелария в главната квартира на ФБР.
— Възложено ми е да ти благодаря, че си дошъл — започна Корли. — Държавният департамент ще благодари на посланика. Нашият посланик в Тел Авив ще благодари на Игал Алон.
— Благодаря. А какво смятате да предприемете?
— Дяволски малко неща. — Корли запали лулата си. — Фаулър домъкна цяла торба със записи на Радио Кайро и Радио Бейрут. Заяви, че всички съдържат заплахи от някакво естество, но нищо не е станало. Агенцията ще сравни гласа от твоята касета с тях.
— Тази касета не е заплаха. Предназначена е за след събитието.
— Агенцията ще потърси потвърждение от собствени източници в Ливан.
— В Ливан ЦРУ купува същата боза, която пробутват и на нас, и то от същите хора — отбеляза Кабаков. — Неща, които излизат след два часа във вестниците.
— Понякога и след по-малко. Междувременно погледай снимки. Имаме картотекирани сто известни симпатизанти на Ал Фатах, за които подозираме, че участват в нашето движение Пети юли. Властите по Имиграцията и натурализацията не го афишират, но имат досиета на чужденци араби. Ще трябва да отскочиш до Ню Йорк.
— Можеш ли на своя глава да наредиш на митническите власти да бъдат нащрек?
— Вече го направих. Това е най-силният ни коз. За голямо начинание вероятно ще трябва да внесат бомбата отвън, ако изобщо става дума за бомба. През последните две години имахме три малки експлозии, свързани с движението Пети юли. И трите бяха в израелски служби в Ню Йорк. От тях…
