— За първи път го виждам — отговори той. — Сега обаче си спомням, че баща ми и Фройънт имаха някаква работа с човек на име Марл. Татко ми спомена за него един ден. Мисля, че е поземлен спекулант. Точно сега баща ми живо се интересува от земя. Впрочем аз видях знака на Червения кръг — добави той и описа изрисуваното отскоро „О“, което бе открил на бряста.
Йейл моментално загуби интерес към мистър Марл.
— Когато слизах в долината, го нямаше на дървото — каза Джек. — Мога да се закълна в това. Трябва да е бил изрисуван, докато разговарях с… една приятелка. Дънерът не се вижда от граничния плет и напълно възможно е някой да е изрисувал незабелязано знака. Какво значи това, мистър Йейл?
— Значи неприятности отговори Йейл накратко.
Той стана внезапно и се заразхожда по застланата с плочи пътека. След като почака малко, Джек го остави потънал в размишления.
В това време мистър Феликс Марл беше сравнително излишна трета страна в разговора, при който се обсъждаше прехвърляне на земи. Марл беше, както се бе изразил Джек, поземлен спекулант, дошъл тази сутрин с многообещаващо предложение, което беше абсолютно неспособен да обясни.
— Не мога, господа — каза той, и за четвърти път вдигна трепереща ръка към устните си. — Тази сутрин се поизплаших.
— От какво?
Но Марл явно не беше в състояние да обясни. Само клатеше безпомощно глава.
— Не мога да говоря спокойно — рече той. — Ще трябва да отложите въпроса за утре.
— Да не мислиш, че съм дошъл днес тук само да слушам такива глупости? — озъби се мистър Фройънт.
— Казвам, искам тази работа да се уреди. Вие също искате, Бирдмор.
Джим Бирдмор, комуто беше безразлично дали въпросът ще се уреди още сега или идващата седмица, се засмя.
— Не знаех, че е толкова важно — каза той. — Ако мистър Марл е разстроен, защо да го безпокоим? Може би ще останете тук тази вечер, Марл?
— Не, не, не — гласът на госта се извиси почти до крясък. — Не, няма да остана тук… предпочитам да не остана!
— Както обичате — каза Бирдмор безразлично и сгъна документите, които бе приготвил за подписване.
Излязоха заедно в коридора.
Колата на Бирдмор откара госта и чантата му до гарата, а оттам нататък държането на мистър Марл беше странно. Той зарегистрира чантата си до града, но слезе на следващата гара и за човек, който толкова мрази да върви пеш и по природа толкова не обича физическите усилия, прояви почти героична смелост, като тръгна да измине пеш двете мили, които го деляха от имението Бирдмор — и то не по най-прекия път.
Наближаваше да се мръкне, когато мистър Марл се вмъкна крадешком в гъстите насаждения на края на имението Бирдмор.
Седна уморен и прашен, но решителен и зачака нощта да се спусне над полето. И докато чакаше, прегледа с нежно внимание тежкия автоматичен пистолет, който бе взел от чантата си във влака.
— Не мога да разбера защо оня човек не се върна тази сутрин — каза Джим Бирдмор намръщено.
— Кой човек? — запита Джек нехайно.
— Става дума за Марл — обясни баща му.
— Едрият джентълмен, когото видях вчера ли? — попита Дерик Йейл.
Те стояха на терасата на къщата, която поради високото й местоположение им разкриваше гледка към околностите.
Сутрешният влак бе пристигнал и заминал. Виждаха оставената от него ивица бял дим, докато изчезваше в предпланините на девет мили надалеч.
— Да. Най-добре да телефонирам на Фройънт, да му кажа да не идва.
Джим Бирдмор потърка наболата си брада.
— Марл ме озадачава — каза той. — Смятам, че е даровит човек, поправил се крадец — поне се надявам да се е поправил. Какво го разстрои вчера, Джек? Той дойде в библиотеката смъртноблед.
— Нямам ни най-малка представа — отвърна Джек.
— Мисля, че има слабо сърце или нещо от тоя род. Каза ми, че от време на време имал такива спазми.
Бирдмор се изсмя тихо, влезе в къщата и се върна с бастун.
— Отивам да се поразходя, Джек. Не, не е нужно да идваш. Искам да обмисля едно-две неща. А на вас, Йейл, ви обещавам да не напускам имението, макар че, струва ми се, вие придавате прекалено голямо значение на заплахите на тия главорези.
Йейл поклати глава.
— А какво ще кажете за знака на дървото? — попита той.
Джим Бирдмор изсумтя презрително.
— Това не е достатъчно, за да бъдат измъкнати сто хиляди от мен — заяви той.
Махна им за сбогом и пое по широката каменна стълба. Гледаха го, докато крачеше бавно през парка.
— Наистина ли мислите, че някаква опасност застрашава баща ми? — запита Джек.
Йейл, който се бе вторачил подир стареца, се обърна стреснато.
— Опасност ли? — повтори той и след секундно колебание отговори — Да, смятам, че през следващите ден-два има много сериозна опасност за него.
Джек отвърна смутения си поглед от изчезващата фигура.
— Дано да грешите — каза той. — Баща ми изглежда не се отнася към този въпрос сериозно като вас.
— Защото баща ви няма същия опит — отвърна детективът, — но подразбрах, че се е видял с инспектор Пар и инспекторът смята, че съществува значителна опасност.
Джек се изкикоти въпреки страховете си.
— Как се погаждат лъвът и агнето? — запита той.
