— Прочетох в книга за птиците, че никой не знае защо стърчиопашката маха с опашка, като стои на едно място. Пълна мистерия. Единствено ясно е, че не може да не го прави…
Хари тъкмо си нагласи краката върху бюрото, откривайки идеалната поза за седене, и телефонът иззвъня. Не желаеше да си развали удобството, затова само се протегна напред, като напрягаше седалищните си мускули, за да запази равновесието на новия канцеларски стол с измамно добре смазани колелца. Едва достигна слушалката с върха на пръстите си.
— Да, моля.
— Harry? Esaias Burne speaking. How are you?
— Esaias? This is a surprise.106
— Наистина ли? Обаждам се само да ти благодаря, Хари.
— За какво?
— Задето не задвижи никакви механизми.
— Какви механизми?
— Знаеш какво имам предвид, Хари. Че не последваха дипломатически инициативи за помилване и тем подобни.
Хари не отговори. От известно време очакваше това обаждане. Позата вече не му се струваше толкова удобна. В съзнанието му изведнъж изникнаха умоляващите очи на Андреас Хохнер. И заклеващият глас на Констанс Хохнер:
— Ало, Хари?
— Тук съм.
— Вчера произнесоха присъдата.
Хари се загледа в снимката на Сьос на стената. Нали това лято бе необичайно топло? Къпеха се дори и в дъжда. Усети как го обзема неописуема тъга.
— Смъртно наказание ли? — чу как собственият му глас зададе въпроса.
— Без право на обжалване.
— Какво ще правиш през лятото, Хари?
Мая броеше парите за рестото му.
— Не знам. Говорихме да наемем вила някъде из Норвегия. Да научим хлапето да плува, такива неща.
— Не знаех, че имаш деца.
— Нямам. Това е дълга история.
— Така ли? Дано някой ден я чуя.
— Ще видим, Мая. Задръж монетите.
Мая се поклони ниско и изчезна с крива усмивка. Макар и петък следобед, заведението бе полупразно. Сигурно топлото време е прогонило всички към открития ресторант на възвишението Санкт Ханс.
— Е? — попита Хари.
Старецът, забил поглед в бирата си, не отговори.
— Той е мъртъв. Не се ли радваш, Оснес?
Мохикана вдигна глава и погледна Хари.
— Кой е мъртъв? — попита той. — Никой не е умрял. Само аз. Аз съм последният от умрелите.
Хари въздъхна, мушна вестника под мишница и излезе навън в жаркия следобед.
