Сервитьорът донесе две чаши бира. Чанс надигна своята и бързо я изгълта. Ярдли бутна чашата си към него и каза:
— Наздраве.
Той започна да пие на малки глътки нейната бира.
— И така, Джей, ти никога не ми се обаждаш, ако няма към кого другиго да се обърнеш. Не ме ли харесваш?
— Харесвам те, но трябва да съм предпазлива. Ако се разчуе, че обменяме информация, шефът ми може да има проблем.
— Защо? Какво му пука, щом ще осъдят негодника?
Ярдли поклати глава, скръсти ръце и подпря лакти на масата.
— Не става така. Важното е как ще бъде представена ситуацията. Понякога си мисля, че предпочитат обществеността да възприеме добре някой случай, отколкото да постигнат осъдителна присъда.
Чанс отпи голямо глътка бира.
— Мамка му, навсякъде е така? Това е бюрокрацията. Движи бавно нещата и си покривай задника. Затова напуснах вестниците и започнах свободна практика.
— Мислил ли си да се завърнеш в света на легитимните новини?
Той се изсмя.
— Легитимни? Няма новинарски източник, който да е легитимен. Всеки има агенция, която бута. — Телефонът му извести получено съобщение и Чанс бързо написа отговор. — Както и да е, отдавна не сме се срещали с теб. Как я караш?
— Ще напускам.
Чанс остави телефона си на масата.
— Сериозно? Напускаш системата на правосъдието?
— Не знам дали напускам системата на правосъдието, но прокуратурата със сигурност. Местя се в Санта Бонита. Мисля да започна частна практика и да поемам само лесни случаи. С удоволствие бих се занимавала със завещания и осиновявания.
Чанс огледа няколко млади жени, които минаха покрай тях, и попита:
— Искаш ли един съвет? Това не е за теб. Изобщо. Тези гадости ще ти липсват. Виждал съм го при някои полицаи и федерални агенти. На твое място бих си помислил добре, преди да зарежа тази работа. — Той допи бирата. — Ченгетата все си мислят, че ще са щастливи, когато се пенсионират и станат телохранители на някоя знаменитост, но не става така. Някои хора имат нужда да участват в преследването.
Ярдли се облегна назад, пое си дъх и огледа ресторанта.
— Кажи ми какво знаеш за Хармъни Фар.
— О? — учуди се Чанс и погледна празната чаша в ръката си. — И защо мислиш, че аз знам нещо, което ти вече не знаеш?
Тя вдигна рамене.
— Не знам, но ти имаш източници, които няма да говорят пред мен.
— Какво ще получа в замяна?
— Какво искаш?
Очите му блеснаха.
— Чу ли за серийния изнасилвач в Блумингтън? Онзи, който влиза с взлом в домовете на хората?
— Да.
— Случаят е на твоята уважаема колежка Бритни Смит. Тя винаги ме е мразила. Не иска да ми каже нищо. Затова отишла при стажант-детектива в отдел „Сексуални престъпления“ и го заплашила със съдебно преследване, ако доказателствата, с които разполагат, изтекат в пресата. И сега той мълчи като риба. Искам да ги вземеш и да ми ги дадеш.
— С този случай се занимава Районната прокуратура. Нямам правомощия да им казвам какво да правят.
— Да, но ти и Бритни се харесвате, нали? „Сестринството на Особени случаи“, или каквото и да е там. Не ми пука как ще го направиш, само ми кажи какво знаят, за да напиша статия.
— Няма да дам информация по случай, по който се работи, но ще говоря с Бритни за теб. Ще ѝ кажа, че си добър човек и че е хубаво да ѝ дължиш услуга. И тя ще ти каже някои неща.
Чанс се замисли за миг.
— Ами, това е по-добре от нищо. Имаме сделка.
Сервитьорът дойде с още бира и взе празните чаши.
— Е, какво знаеш? — попита Ярдли.
— Бащата. Лежал е за отвличане на момиче на годините на дъщеря му. Но предполагам, че си видяла това, нали?
— Да. Освен това знам, че има оттеглено обвинение срещу него от две хиляди и втора година за същото нещо.
— Ха! Дори и вие трудно може да видите толкова стари досиета за снети обвинения. Ти как успя?
— И аз си имам своите източници — усмихна се Ярдли. — Дано знаеш нещо повече.
— Какво ще кажеш за следното: видя ли колко пъти са викали социалните служби в дома им по сигнали за сексуално насилие?
— Видях. Осем пъти.
— Да, осем. Осем проклети пъти, и момичето пак не е било изведено от дома си. Кати водела вкъщи всички отрепки, с които се срещала, и някои от тях насилвали Хармъни. Имало обаче един, който бил най-лошият от всички. Два пъти я изпратил в спешното отделение. Източникът ми от полицията каза, че Хармъни дала показания срещу него на един от съдебните процеси и го прибрали в пандиза. Досиетата на социалните служби са засекретени, но ако ми намериш това, както и името на насилника, ще ти бъда длъжник. Защото се обзалагам на още един обяд, че онзи мръсник е бил освободен и е отишъл да търси отплата. — Чанс огледа ресторанта. — Имам и още нещо.
— Какво?
— Ами, да го наречем малък подарък. Снимка, която, мисля, че много ще те заинтригува.
Ярдли стоеше зад Болдуин до бюрото му. Бяха изпратили съдебна заповед до социалните служби за предоставяне на всички досиета, които имат за Хармъни Фар, и сега чакаха отговор. През това време Джесика искаше да се разровят в миналото на Тъкър Фар.
