Разплаквам се, сълзите парят бузите ми.
— Съжалявам, Софи. Исках да ти помогна. Просто не знаех как…
— Глупости — просъсква тя. — Остави ме да умра.
Устата й висва отворена, сякаш челюстта се е откачила, и виждам единствено съвършените ситни зъби, които са на път да ме разкъсат на парчета. И знам, че го заслужавам.
Звънецът на вратата ме изтръгва от кошмара. Изправям се с разтуптяно сърце, убедена, че Софи идва ме сграбчи.
Динг-донг. Динг-донг. Динг-донг.
Не е Софи. Звънецът е.
Софи я няма. Софи е мъртва.
Лъчите на следобедното слънце падат косо през прашния въздух в хола към протрития дървен под. Изправям се с мъка и със залитане се отправям към вратата, като по пътя минавам покрай кабинета на баща ми. Главата му се поклаща в ритъма на музиката — явно твърде силна, за да чуе звънеца.
На верандата чака висок мъж със сериозна физиономия. Облечен е в полицейска униформа. По дяволите. Как са разбрали, че съм присъствала на убийството на Софи? Опитвам се да си придам спокойно изражение.
— Здравейте. Казвам се Тийън. Вие ли сте Мати Бел?
— Не. Мати е сестра ми. Нещо нередно ли е направила?
Полицаят изпухтява и отвръща:
— А, не, не. Просто искам да й задам няколко въпроса. Била е приятелка на Софи Джейкъбс, нали така?
Преди да успея да отговоря, усещам топла длан на рамото си.
— Мога ли да ви помогна? — Баща ми уж случайно застава пред мен и препречва входната врата.
— Господин Бел — подхваща вежливо полицаят. — Чудех се дали ще е възможно да поговоря с дъщеря ви Мати за Софи Джейкъбс. Бих искал да получа представа за емоционалното състояние на Софи в петък преди… преди инцидента. Мати дали е вкъщи?
Усещам как пръстите на баща ми се свиват, но все пак отговаря съвсем любезно.
— В стаята си е. Ще проверя дали е будна.
После отстъпва заднишком, като ме дръпва със себе си и оставя вратата широко отворена, така че полицаят да може да влезе.
— Да ви предложа нещо за пиене, полицай…?
— Тийън. Полицай Тийън — отвръща мъжът и прекрачва прага. — Чаша вода, моля.
Баща ми ме потупва по гърба и леко ме побутва към кухнята, така че отивам да налея водата. Твърде любопитна, за да се подразня от задачата, грабвам от шкафа една стъклена чаша с картинка на Скуби Ду и пускам водата да потече малко, преди да я напълня.
Когато се връщам, Мати седи на фотьойла, а баща ми и полицаят са се настанили на дивана. Подавам чашата на полицая и той отпива дълга глътка, преди да я постави на масичката. Отстъпвам крадешком и сядам на най-долното стъпало, където никой не ме вижда, но пък чувам всичко.
Полицай Тийън кашля смутено.
— Е, Мати, хайде като за начало да ми разкажеш малко повече за приятелството ти със Софи?
Настъпва мълчание. Знам точно какво си мисли Мати. Дали полицаят е наясно с голите снимки, които Амбър бе изпратила на целия футболен отбор? И дали в такъв случай може да става дума за приятелство?
Когато най-после проговаря, усещам напрежението в гласа й.
— От осми клас сме най-добри приятелки. Заедно бяхме и в отбора на мажоретките. Аз… аз я обичах. — Думите й преминават в хлипане.
Известно време всички мълчат, докато Мати не се успокоява.
Полицаят се обажда отново и този път звучи по-топло.
— Много съжалявам за загубата ти, Мати. Опитай да се успокоиш. Искам само да разбера как се е чувствала в онзи ден. Стори ли ти се потисната? Кога за последен път говори с нея?
Гласът на Мати звучи малко по-уверено.
— В петък сутринта, пред шкафчетата в училище. Каза, че нещо не се чувства добре. Мислеше, че кифлата от лавката е била развалена.
— Ясно. А стори ли ти се унила?
— Не, просто й беше лошо. — Сещам се как Софи бе повърнала в тоалетната малко преди да се плъзна в Амбър и да чуя как крои да й направи някаква мръсотия.
— Така — отбелязва полицай Тийън. — Значи, в петък вечерта не си я виждала?
— Не. Ходих на тренировка с Амбър. Софи не дойде, но реших, че просто й е зле. Саманта ни докара дотук, а Амбър остана да спи у нас.
— Тук ли прекарахте цялата нощ?
Настъпва дълга пауза. Вероятно Мати се опитва да пресметне кое ще й навлече по-големи неприятности — да излъже ченге или да предизвика гнева на баща ми.
— Не — отвръща тя накрая, леко гузна. — Ходихме на купон.
Неволно плясвам с ръка в дървеното стъпало — дано да не са ме чули. Това не го знаех. Нали уж щяха да ходят на кино със Саманта? Малка лъжкиня.
— Онзи на улица „Колижд“?
Сестра ми мълчи.
— Вече говорих с Амбър — пояснява полицаят. — Искам само да потвърдя, че действително си била на купон в студентския клуб. Няма да си имаш неприятности, поне не от моя страна. Просто кажи истината.
Баща ми го прекъсва.
— Я чакайте, дали не трябва да повикам адвоката си за този разговор?
— Не, не. Както казах, искам само да съм сигурен, че съм наясно какво се е случило в онази нощ. Мати, няма проблем да ми разкажеш какво се е случило. Отишла си на купон. А после?
Сестра ми отговаря бавно.
— После ходихме до „Мартис“ да хапнем.
