— Обърнахте ли внимание на тези цветя? — попита жената, опря фотоапарата върху превързаната си лява ръка, натисна зум и ѝ показа снимката на дигиталния екран. — Не ви ли се струват доста особени? Човек би казал, че приличат на спящи в люлката си бебета.

В първия миг Амая се възмути от абсурдния коментар, но като се загледа в увеличената снимка, остана поразена от нейната красота. Мраморно бялото венче обгръщаше като кошничка бледорозовата среда, която невероятно много наподобяваше бебе с вдигнати нагоре ръчички. Тогава Йоланда ѝ подаде апарата, прескочи веригата в най-ниската ѝ част, наведе се над плочата и откъсна от стъблото един от причудливите цветове.

Амая се приближи, за да ѝ помогне да слезе по стъпалата, и ѝ подаде ръка, но тя не я пое. Взе фотоапарата си и без да каже нищо повече, се запъти към изхода.

— Не забравяйте какво ви казах, Йоланда.

Жената махна за довиждане, без да се обръща, и напусна гробището.

— Съвсем е превъртяла! — декретира Фермин, клатейки невярващо глава.

— Подръка ли ви е телефонът на магазина, който доставя цветята? — попита Амая.

Слушалката вдигна една от продавачките и след като чу въпроса, я подаде на собственика.

— Да, господин Табесе трябва да е бил човек с изискани вкусове. Както вече казах на другия полицай, който се обади, нашата цветарница е специализирана, аз самият отглеждам орхидеи с голям успех, но най-редките внасяме от колумбийски производител, който притежава най-красивите и най-капризните видове в света. Тази конкретно е Anguloa uniflora и наистина прилича невероятно на бебе в люлката му, но има и други, които силно наподобяват най-различни неща. Една е съвършено копие на балерина, при друга в центъра ѝ се очертава лицето на малка маймунка, а трета рисува великолепна бяла чапла в полет с такава точност, сякаш е дело на човешка ръка. Anguloa uniflora обаче е сред най-интересните. Четох, че в някои райони на Колумбия я смятали за зла прокоба: ако бъдела поднесена на бременна жена, това се смятало за безпогрешен знак, че рожбата ѝ ще умре.

Амая прекъсна тирадата на цветаря с убеждението, че той, както сам бе казал, може да говори с часове за пленителния свят на орхидеите, благодари му и затвори.

Подкара към Елисондо, следвайки колата на Монтес, развеселена от абсурдния спор между двамата мъже кой да седне зад волана, заради което почти се бяха скарали колкото на шега, толкова и на сериозно пред входа на гробището. Натисна клаксона за довиждане, когато те поеха по отклонението към Елисондо. В същия момент екранът на навигатора се освети от входящо повикване. Непознат номер.

— Добър вечер, обажда се професор Сантос. Доктор Гонсалес ме помоли да направя едно проучване за вас.

— О, да, много ви благодаря, че се отзовахте.

— С двамата доктори сме стари приятели и те знаят, че с удоволствие се занимавам с подобни неща. Имам новини за мострата, която ми изпратихте. Това е копринен сатен от много високо качество, голямата му издръжливост майсторът постига, като смесва копринени конци с основа от други нишки по точно определен начин, което придава типичната гладкост и съвършен вид на копринената тъкан. Веднага си помислих, че най-вероятно става дума за индийска коприна, внесена и обработена в Европа, и се оказах прав. Работата ми бе улеснена значително, защото платът е подписан. Заради голямата му издръжливост той обикновено се ползва най-вече за вратовръзки, мъжки жилетки и висококачествени хастари.

— Казахте „подписан“?

— Някои производители вплитат отличителни белези, леки разлики в основата, които са нещо като подпис на тяхната работилница, но в случая платът е бил изработен освен това по поръчка на клиент, който е поискал да втъкат щампа с личния му знак. Тя се вижда с просто око и въпреки че мострата е доста повредена от високата температура, на която е била изложена, дава достатъчно информация. Става дума за специализирано шивашко ателие в Лондон, което работи по поръчка и по мярка. Аз, разбира се, нямам достъп до данните на нейната клиентела, но предполагам, че за вас няма да е проблем.

— Казвате, че мострата е била изложена на високи температури?

— Няма признаци за пряк допир с огън, но във всеки случай е била много близо до мощен източник на топлина.

— А инициалите върху плата?

— О, не става дума за инициали. На тази мисъл ли ви наведох? Това е герб, въпросната шивачница се слави с това, че е обличала рицари и благородници от времето на Хенри Осми.

<p><emphasis>55</emphasis></p>

Беше репетирала какво ще каже, как точно ще изложи докъде е стигнала и спешната си нужда от помощ, но сега, застанала пред вратата на Маркина, я обземаха съмнения за ефекта, който щяха да произведат думите ѝ. През последните дни нещата помежду им никак не вървяха и на телефона ѝ се трупаха неотговорени повиквания. Разговорът нямаше да е от леките.

Маркина отвори вратата и за миг замръзна от учудване. Усмихна се, че я вижда, и без да продума, протегна ръка, хвана я за тила и я притегли към устата си.

Перейти на страницу:

Похожие книги