Сълзите ми показват днессърцето и вопиещия зовза вярата предадена, Любов.Когато ти, Любов, за първи пътположи тук жадувания лик,не чаках аз спасение —тъй пълна беше тя със озарение,че сякаш бе поклон пред мъченик,дошъл чрез теб в умътми болен някъде отвъд.Но грешката си днеска сами не без болка знам.Ти познавач ме стори на лъжите,защото изоставен се видяхот нея — мойто упование;от ден на ден изпадах под влияниена прелестта й, неин паж станахбез мисъл за щетите,за бъдещето и сълзите.Но щом разбрах, че друг любим тя има,изгони ме невъзмутима.Щом себе си познах, навън, прогонен,в сърцето ми поникна плач, уви,и той е още в мен;проклинам често оня час и ден,Когато тя пред мене се яви —на хубостта лика изконен,към пламъците склонен;надеждата и вярата безспирадушата ми ругае и умира.И колко безутешно аз страдаятуй теб е, господарю, достояние,че тебе викам с болен глас;и в скръб такава пламвам аз,че я смъртта не би била страдание.О, нека дойде тя и сложи края —живях жестоко и престъпно, зная.Тъй моето пиянство ще завърши,че гдето и да ида ще се скърши.Аз нямам вече път и без закриласмъртта една за мъката остава,защото слага край, Любов,на жребия така сурови от живота нищ освобождава.О, хайде, бързай, че насилаотне ми всяка радост мила.Чрез мойта смърт я направи щастлива,ако ухажване отново я опива.Ако ли пък не всеки те запява,о, песен, аз нехая, щом такане може той да те изпее;стремеж един да те владее:Амур да найдеш нейде и с тъгаживота вече как ми ставаомразен и горчив тъдявада кажеш, молейки за пристан друг —от туй честта му ще спечели тукОт думите на тая песен проличало съвсем ясно какво било настроението на Филострато и коя била причината за това негово състояние; и ако не бил мракът на спускащата се вече нощ, това можело да проличи от ясно по-ясно и по руменината, избила по лицето на една от танцуващите дами. Когато Филострато завършил своята песен, дружината изпяла още много други песни, докато станало време да си лягат. Тогава по нареждане на кралицата всички се отправили към своите покои.
<p>ДЕН ПЕТИ</p>Завършва четвъртият ден на Декамерон, започва петият. Под ръководството на Фиамета дружината разсъждава за ония влюбени, които след разни патила и неволи накрая биват споходени от щастие.
