Елена намести по-удобно калъфа за камера и се озърна към Дани. Калъфите бяха най-обикновени, пластмасови, каквито носят мнозина туристи, но вместо камери и касети вътре имаше цигари и кутии кибрит; запечатани найлонови торбички с памучните намотки, напоени със смес от ром и зехтин; и накрая четирите бирени бутилки — по две във всеки калъф — с прикачени фитили и пълни със същата смес.
Раздаде се звън, лампичката светна и вратата на асансьора се отвори. Изчакаха да излязат няколко души, после влязоха в кабината, при което белокосата жена побърза да изпревари останалите.
— Ние най-напред, ако не възразявате.
Нямаше кой да възрази, тъй че Елена и Дани останаха последни и трябваше да се сместят пред другите, с гръб към вратата. Ако бяха първи, втори или дори трети, Дани навярно би видял Итън и Адриана как прекрачват покрай билетното гише и ги забелязват миг преди вратата да се затвори.
Хари бавно вървеше през базиликата, прикрит зад група канадски туристи. За момент спря заедно с тях пред Пиета на Микеланджело. После се отдръпна от канадците към средата на катедралата, огледа небрежно вътрешността на величавия купол и накрая отправи поглед към папския олтар с разкошния балдахин, сътворен от Бернини.
След това тръгна сам, както му бе заръчал Дани.
Зави надясно, мина покрай изповедалните кабинки и след като огледа бегло статуите на светците Микеле Арканджело и Петронила, стигна до паметника на папа Клемент XIII. Веднага зад него имаше издатина. Без да бърза, Хари я заобиколи и видя декоративна драперия, закачена сякаш върху плътна стена.
Озърна се, но никой не го следеше. Бързо мина в тесния коридор зад драперията и продължи по него до вратата в дъното. Отвори я, спусна се по няколко стъпала до още една врата и излезе на открито. В очите му блесна яркото слънце над ватиканските градини.
Елена отвори аварийния изход, подпря вратата с крак и сложи лепенка на езичето на бравата, за да не се заключи зад нея.
Щом като се увери, че всичко е наред, тя излезе под слънчевите лъчи и остави вратата да се затвори. Досле тръгна напред, озъртайки се през рамо към втория етаж на сградата, където преди малко бе оставила Дани в коридора пред мъжката тоалетна, близо до входа на Сикстинската капела. След няколко минути щеше пак да се върне при него.
Тя намести ремъка на калъфа, бързо пресече тясното дворче и се озова сред отлично поддържани алеи, тревни площи и декоративни храсти — един от множеството входове към парка на Ватикана. Отпред и отдясно беше двойното стълбище към Фонтана на Светото тайнство.
Бързо, но предпазливо Елена се отправи към стъпалата, хвърляйки от време на време неуверен поглед наоколо. Ако някой я спреше, щеше да каже просто, че е излязла през някаква врата от музея и не знае къде се намира.
Изкачи се по дясното стълбище, наближи фонтана и видя от дясната си страна висок бор, под който имаше множество декоративни саксии. Отново хвърли объркан поглед наоколо, сякаш наистина се беше загубила. После извади от калъфа черна найлонова чантичка и я пъхна зад саксиите край дънера. Изправи се, огледа още веднъж парка и пое обратно по същия път — през дворчето и през вратата, като на влизане откъсна лепенката от езичето. Остави вратата да се затвори и тръгна по стъпалата към втория етаж.
Дани предпазливо открехна вратата на кабинката и надникна навън. Двама мъже стояха до писоарите, трети си чоплеше, зъбите пред огледалото. Той отвори по-широко, избута количката до изхода на тоалетната и се опита да излезе. Вратата не помръдна. Някой напъваше да влезе от другата страна. Дани се озърна. Мъжете още си стояха на място. Никой не го гледаше.
— Хей! — подвикна някой иззад вратата.
Дани се отдръпна и стисна калъфа, готов да го хвърли срещу противника.
Вратата се отвори и в тоалетната влезе още един мъж с инвалидна количка — американецът с бейзболното каскетче от микробуса. Той спря на прага и двамата се спогледаха.
— Ама ти наистина ли си падаш по янките? — лукаво се ухили старецът. — Май си смахнат.
Дани надникна през рамото му. По коридора течеше непрекъснат човешки поток. Къде беше Елена? Действаха строго по график. Отвън Хари сигурно вече пресичаше парка, за да потърси чантичката.
— Просто обичам бейзбола. Колекционирам шапки. — Дани се отдръпна назад. — Минете насам, че да изляза.
Онзи не помръдна.
— Кои отбори харесваш? Хайде де, дай да си побъбрим. Казвай сега. Коя лига, Американската или Националната?
Изведнъж Елена се появи в коридора зад стария запалянко. Дани сви рамене.
— След като сме във Ватикана, би трябвало да кажа, че харесвам най-много падретата… Извинявайте, трябва да тръгвам.
Старецът се усмихна широко.
— Дадено, мой човек, няма да те задържам.
Той избута количката си навътре към тоалетната и Дани излезе. Елена го подкара по коридора. Внезапно Дани сграбчи колелата с две ръце.
— Спри.
В другия край на коридора Итън и Адриана Хол бързо крачеха през тълпата и се оглеждаха. Търсеха някого.
Дани се озърна през рамо към Елена.
— Обръщай и карай назад.
