Насилвайки себе си, Хари се обърна отново да погледне обезобразения труп. Трябваше да се стегне. Да помисли. Да каже на Дани необходимото. После зърна как кардинал Маршано направи знак и Гаспари пристъпи към капака. В същия миг осъзна още нещо.
— Не! — рязко изрече той и Гаспари застина.
Хари посегна, докосна студеното тяло и плъзна пръсти под лявата гръд. Изведнъж коленете му омекнаха.
Отец Бардони пристъпи към него.
— Добре ли сте, мистър Адисън?
Внезапно Хари се завъртя и вдигна очи.
— Това не е той. Не е брат ми.
Хари сам не знаеше какво мисли, какво изпитва. Изобщо не му бе хрумвало, че в ковчега може да лежи някой друг вместо Дани. Че след всичко — полицейското следствие, работата на кой знае колко държавни организации, откриването на личните вещи, свидетелството на кардинал Маршано, смъртния акт — след всичко това може да са допуснали подобна невероятна грешка.
Кардиналът положи ръка върху рамото му.
— Вие сте изтощен и смазан от скръб, мистър Адисън. При подобни обстоятелства сърцата и чувствата не ни позволяват да разсъждаваме ясно.
— Ваше преосвещенство — рязко изрече Хари.
Всички го гледаха втренчено — Маршано, отец Бардони, Гаспари и човекът с бяла престилка. Да, беше уморен. Да, смазан от скръб. Но никога през живота си не бе разсъждавал по-ясно.
— Под лявата гръд брат ми имаше голяма брадавица. Наричат я „трето зърно“. Виждал съм я хиляди пъти. Според медиците това е зачатък на трета гръд. Като хлапе Дани побъркваше майка ни с желанието си да я показва на хората. Този човек чисто и просто не е моят брат.
Отново бяха в кабинета на Гаспари. Кардинал Маршано затвори вратата и кимна към два позлатени стола пред бюрото.
— Ще постоя — каза Хари.
Маршано кимна и седна.
— На колко години сте, мистър Адисън?
— На трийсет и шест.
— А кога за последен път видяхте брат си без риза, пък дори и облечен? Отец Даниъл бе не само мой секретар, но и приятел. Приятелите разговарят, мистър Адисън… Не сте се виждали от много години, нали?
— Ваше преосвещенство, онзи човек не е моят брат.
— Брадавици се премахват. Хората често го правят. Дори и свещеници. С вашата професия навярно го знаете по-добре от мен.
— Не и Дани, ваше преосвещенство… Точно Дани не би го направил. Както често се случва, той израсна неуверен младеж. Ставаше му малко по-леко, когато имаше нещо, което другите нямат. Или ако вършеше нещо, различно от останалите. Затова побъркваше майка ни, като си разкопчаваше ризата и показваше брадавицата на хората. Обичаше да си фантазира, че носи таен баронски знак, че е от кралско потекло. И ако не е преживял някаква невъобразимо дълбока промяна, за нищо на света не би премахнал тази брадавица. Тя беше негов почетен знак, отличаваше го от другите.
— Хората се променят, мистър Адисън — отвърна кардинал Маршано тихо и кротко. — А през годините, откакто го знам, отец Даниъл много се промени.
Хари дълго мълча. Когато най-сетне заговори, гласът му бе тих, но твърд като стомана.
— Не е ли възможно да са сбъркали в моргата? Може би други роднини са отнесли Дани в затворен ковчег, без да знаят… Напълно разумно предположение.
— Мистър Адисън, аз лично идентифицирах останките, които видяхте — отсече кардиналът с остър, почти възмутен тон. Утешителят изведнъж бе станал язвителен и високомерен. — Представиха ми ги италианските власти. В онзи автобус имаше двайсет и четири човека, мистър Адисън. Осем оцеляха. Петнайсет мъртъвци бяха категорично разпознати от свои роднини. Тъй че оставаше само един… — За кратък миг в гласа на Маршано пак прозвуча съчувствие. — Аз също се надявах, че е допусната грешка. Че е някой друг, а отец Даниъл все още отсъства и не знае какво се е случило. Но трябваше да отстъпя пред фактите и доказателствата. — Гласът отново стана студен. — Брат ви често посещаваше Асизи и неколцина негови познати са го видели да се качва в автобуса. Транспортната компания е поддържала радиовръзка с шофьора. Той е спрял само веднъж — да плати за навлизане в магистралата. Никъде другаде. Нито един пътник не е имал възможност да слезе преди експлозията. А и личните вещи бяха намерени на местопроизшествието. Върху трупа все още имало остатъци от сако, а в джоба му — личната карта от Ватикана и очилата, които толкова пъти е забравял на бюрото ми… Не можем да променим истината, мистър Адисън. Независимо от брадавицата, независимо дали искате да вярвате, или не, той е мъртъв… и тленните му останки са онова, което видяхте…
Маршано помълча и Хари видя как настроението му се променя отново. Сега в очите на кардинала имаше нещо злокобно.
— Разговаряли сте с полицията и с Яков Фарел. Всички ние преживяхме това… Дали брат ви е имал пръст в съзаклятие за убийството на кардинал Парма? Или дори на светия отец? Дали наистина той е стрелял? Дали дълбоко в сърцето си не е бил комунист, презиращ всички ни? Не мога да отговоря… Но мога да кажа, че по време на дългогодишното ни познанство бе благ, почтен и много добър в работата си, а именно да ме контролира.
Леката усмивчица пак се мярна и изчезна.
