подул, по опакото на дланта му се бяха появили червени ивици. Нямаше нито време, нито
желание да търси доктор. Един от студентите имаше останал еритромицин от лечение то на
белодробно възпаление и Люк от няколко дни караше на хапчета. Отпусна болезнения си
юмрук и предпочете да изрита стола.
Колкото до Сара, дори да беше кроил някакви планове да започне отново с нея, вече се бе
отказал, беше ги забравил или пък изобщо не ги бе имал. Не можеше да си спомни кое точно.
Тя се беше отдръпнала, за да му даде пространство, и не го насилваше да се справи със
загубата си. Колкото повече се затваряше той, толкова повече тя се оживяваше, щураше се
наоколо, безпокоеше се с Джеръми и Пиер за здравето и състоянието му. Имаше известна
представа за клиничната депресия.
На времето той я беше докарал до такава.
Есенната вечер бе студена и караше хората да се присламчат към огьня по същия начин,
по който са го правели и праисторическите им предшественици. Люк сметна за необходимо да
се обърне за последен път към групата, макар никак да не му беше до речи.
Благодари им за неуморната им работа и изреди машинално списъка на постигнатото.
Бяха картографирали точно целия комплекс от първата до десетата зала. Бяха фотографирали
всеки квадратен сантиметър. Разполагаха с първата радиовъглеродна дата от очертанието на
един от бизоните и тя потвърждаваше предположението, че изображенията са създадени преди
трийсет хиляди години. Бяха започнали да разбират геологичните сили, довели до образуване то
на пещерата. Бяха направили сондажи в Зала 1 и Зала 10. В Зала 1 бяха открили следи от
огнище, множество кости на северен елен и свидетелства за дълго обитаване край входа на
пещерата. В Зала 10 намериха още ориняшки оръдия и кремъчни остри ета, великолепната
статуетка от слонова кост и най-важното - част от пръст на човешко дете. Макар това да бе
единствената човешка кост, която бяха изкопа ли, находката беше истинско чудо и щеше да
бъде анализирана през зимата. Не каза нищо за събира нето на растенията и за експериментите в
кухнята. Засега не бе нужно да научават за тези странични занимания.
Накрая напомни на всички, че това не е краят, а на чалото. Вече бяха налице средствата за
още три сезона и щяха да се срещнат отново напролет и да сравнят ре зултатите, до които бяха
стигнали дотогава. Предположи, че ще се събират при пещерата Руак и след години, когато са
стари и побелели, при което Крейг Морисън изграчи с шотландския си акцент, че някои вече са
стари и побелели, благодаря!
После Люк вдигна чаша в памет на Зви Алон и Юг Пино и помоли всички да внимават по
пътя към дома.
Екипът продължи да пие и бъбри до късно вечерта, но Люк се оттегли в караваната си.
Сара търсеше повод да иде при него. Провери имейла си и го намери.
– Здрасти - нежно подхвърли тя, когато отвори вратата. - Нещо против малко компания?
– Разбира се, заповядай.
Фенерът вътре едва мъждукаше. Люк не четеше, нито пиеше. Като че ли просто седеше и
се взираше в нищото.
– Наистина се безпокоя за теб - рече тя. - Всички се безпокоим.
– Добре съм.
– Не, не си добре. Може би няма да е зле да се видиш с някой специалист, когато се
върнеш в Бордо?
– Какво, с психиатър ли? Шегуваш се.
– Не се шегувам. Много неща ти се струпаха.
– Казах, че съм добре! - повиши тон той. Но после видя, че устата ѝ потрепва, и продължи
по-меко:
– Виж, щом се върна в университета и вляза в обичайния си ритъм, всичко ще стане точно
като дъжда, както казват англичаните. Наистина. И благодаря за загрижеността.
Сара извади и двамата от неловкото положение с новината:
– Преди малко получих имейл от Фред Прентис, моя човек в „Плантадженетикс―. Готови
са с анализа.
– И?
– Изглежда са доста развълнувани, но не иска да казва нищо по пощата - твърди, че имало
проблеми с интелектуалната собственост и патентните права, които трябвало да се изяснят.
Иска лично да идем в Кембридж.
– Кога?
– Предложи още в понеделник. Ще дойдеш ли с мен?
– Трябва да приключа разкопките.
– Пиер, Джеръми и останалите ще се справят. Мисля, че трябва да дойдеш. Ще ти се
отрази добре.
Люк успя да се изкиска.
– Ако трябва да избирам между психиатър и пътува не до Англия, съгласен съм.
Вместо да заспи, Люк наруши собственото си правило и отиде за последен път в
пещерата.
Привилегиите на ръководителя, помисли си той.
Докато се спускаше по стълбата в тъмното и миньорската му каска осветяваше отвесната
скала, за миг си представи как Зви се подхлъзва и полита на долу към смъртта, но пропъди
видението и продължи.
На корниза облече комбинезона в тъмното, от ключи тежката врата и натисна копчето.
Халогенните лампи правеха пещерата ярка и сурова, така различна от начина, по който е
изглеждала през праис торията.
Бавно тръгна навътре към любимото си място - десетата зала. Прилепите вече се бяха
