Люк обаче не гледаше към него, а към селяните. Нямаше значение дали са млади или стари. Започваха да не обръщат внимание на бърборенето на кмета си. Въртяха се в такт с музиката, долепени един към друг, разделяха се по двойки. Започнаха да хвърчат дрехи. Чуваха се стонове и пъшкане. Звуци на разгонени хора или животни. По-възрастните двойки тръгваха към коридорите. По-младите лягаха направо на килимите, без да обръщат внимание на другите около себе си.
— Ето така го правим — гордо каза Боне. — И сме го правили стотици години! И, професоре, погледни приятелката си!
Люк се обърна и извика:
— Сара!
Очите й се въртяха. Тялото й беше отпуснато на стола, издаваше тихи гърлени стонове.
Боне отключи белезниците й и я вдигна да се изправи на омекналите крака.
— Водя я при Жак. Когато се върна за теб, вече ще си готов за Одил. Направи ми внучка, ако можеш. После върви по дяволите.
Боне поведе Люк за ръка. Не му трябваше оръжие, за да се пази. Люк се тътреше като кукла, отвеян нанякъде, с блуждаещ поглед, пасивен и покорен.
— Точно така — каза Боне, сякаш говореше на куче. — Насам, след мен, добро момче.
Тръгна по един от коридорите, водещи навън от основното помещение. Отвори някаква врата.
Сякаш бе дал воля на фантазията си тук.
Стаята без прозорци бе цялата в червени и златни кувертюри, създаващи впечатлението за арабски харем. Единствената приглушена светлина идваше от две лампи в ъглите. Тънка дантела в прасковен цвят скриваше гипсовия таван. Голямо легло заемаше основната част от помещението, матракът лежеше направо на килима, покрит с оранжев сатен. Навсякъде имаше лъскави червени възглавнички.
Одил лежеше в средата на леглото и бавно се гърчеше като змия, търсеща място на припек. Беше знойна и похотлива, с хубаво стегнато тяло. Космите по пубиса й бяха черни като дългите й коси.
— Ето, Одил — гордо заяви баща й. — Подготвих го за теб. Остани с него колкото искаш, вземи го колкото пъти можеш. Ще се върна да ви проверя.
Одил изглеждаше твърде унесена, за да го разбира, но очите й попаднаха на Люк и тя започна да се докосва и да стене.
Боне го бутна напред.
— Хайде, свърши си добре работата. Позабавлявай се, после bon voyage. Приятно прекарване с руакския чай, професоре.
С тези думи силно блъсна Люк между плешките и го събори на леглото.
Одил посегна към него, сграбчи дрехите му, скъса копчетата на ризата му с изненадваща сила, после се зае с джинсите.
Боне ги погледа няколко секунди, разсмя се от сърце и излезе. Погледна часовника си и се върна в основното помещение, за да смени плочата на грамофона, да поседи и да погледа плътската голота на онези, които бяха избрали килимите на пода.
След около час щеше да довърши Люк и Сара и да ги предаде на Дювал, за да зарадва свинете си на сутринта. Къде ли беше дъртият чешит? Заоглежда пода, търсейки характерното му набръчкано хърбаво тяло. Нямаше го. Сигурно беше отишъл в някоя от стаите. А къде беше жена му? Огледа се за голям розов задник с дълга сива плитка до кръста.
— Само не ми казвай, че е отишла с Дювал! — разсмя се той. — Ама че дърт мошеник!
После забеляза жената на селския пекар, сто години по-млада от него червенокоска, която малко приличаше на Марлене Дитрих в разцвета си.
Беше яхнала един от мъжете, фермер по занаят, който беше направил опита за покушение в Кеймбридж и после бе отвлякъл Сара. Беше корав човек и Боне му се доверяваше за сериозните задачи. По време на двете световни войни беше убил повече немци от всеки друг от Руак. Сега очите му бяха затворени и стискаше зъби. Гърдите на червенокоската подскачаха в такт с музиката.
— Хей, Елен! — извика й Боне. — По-късно. Ти и аз! Ще те намеря.
Одил ту забиваше нокти в Люк, ту го галеше, движеше длани по целия му гръб надолу до кръста, мъчеше се да смъкне тесните му джинси.
Очите й бяха изцъклени, устните й се движеха, сякаш говореше, но от тях не излизаше звук. Накрая оформиха дума и я повториха.
— Cheri, cheri.
Очите на Люк рязко се отвориха.
Огледа се, хвана главата й с големите си длани и каза:
— Не съм ти cheri и няма да чукам нечия прабаба.
Опита се да се освободи от нея, но тя го сграбчи още по-силно и заби нокти в гърба му.
— Никога не съм го правил преди — гневно процеди той.
Намръщи се и я фрасна с юмрук в челюстта.
За щастие, тя моментално изгуби съзнание, така че не му се наложи да я удря отново.
Надигна се от леглото и оправи дрехите си, като гледате проснатата в несвяст гола жена.
— Изглеждащ доста добре за сто и шестнайсет години — рече той. — Признавам ти го.
Порови в джобовете си за мобилния телефон. Както и очакваше, беше изчезнал.
Завъртя дръжката на вратата. Явно Боне беше решил, че дъщеря му има доста средства, за да го задържи в стаята, без да се налага да я заключва.
Коридорът беше празен, музиката долиташе от голямото помещение.
Главата му бе абсолютно бистра. Беше такава и когато изпи чая. Остана си същата и двайсет минути по-късно. Както и сега.
