Брадичката на Крайнер трепереше, а очите му се насълзиха, когато най-сетне погледна Илона Фрай. С глас, който прозвуча на Мати като глас на изгубено дете, той каза:
— Никога не съм споменавал за това, Илона. Нито думичка.
Тя отиде при него и постави ръка на рамото му. Плачеше.
— Знам. Никой от нас не е и продумвал. Никой.
— Той каза, че ще ни убие, ако проговорим.
— Фалк вече се опитва да ви убие — намеси се инспектор Вайгел. — Предлагаме ви защита, но само ако ни разкажете каквото искаме да знаем.
През следващия час Крайнер разказа историята си с много прекъсвания, но в общи линии потвърждаваше това, което чуха Мати и Буркхарт от Илона Фрай предишната вечер.
Крайнер се родил в Лайпциг, кръщелното му име било Едмунд Тилерман. Когато бил на шест години, баща му — адвокат, позволявал си да говори открито срещу комунистическия режим, просто изчезнал.
Истинското име на Илона Фрай било Карин Клаузер. На Илзе — Анете. Родени и израснали в Тюрингия, баща им, учен, изчезва, когато Илона е на осем, а Илзе — на пет години. Няколко седмици след изчезването на баща им и двамата — Крайнер и Илона Фрай — помнят, че един мъж заблъскал по вратите им посред нощ, а след това майките им молели за милост и пощада.
Мъжът ги сграбчил и ги измъкнал от леглата им.
Взели и майките им.
Завели ги в кланицата в Аренсфелде.
Бутнали ги в съседни стаи от една и съща страна на коридора. Там имало завинтени за стената легла, гърне и почти нищо друго. В един момент там имало петнайсет жени заедно с шестнайсетте им деца.
Късно през нощта идвал млад мъж на не повече от двайсет години. Знаели го само като „Фалк“ и през повечето нощи той си избирал някоя майка заедно с детето или децата й и ги водел в самата кланица.
Фалк подлагал майките на невъобразими мъчения. Окачвал ги на куки за месо за белезниците им, докато раменете им се измъкнат. Горял стъпалата им с цигари. Биел ги с бич, режел ги, изнасилвал ги, опитвайки да ги принуди да дадат показания срещу съпрузите си, приятелите на съпрузите си и срещу роднините си.
Карал Крайнер, Крис, Илона и останалите деца да гледат какво се случва с майките им. Казал, че така мъченията на майките ще станат още по-непоносими и следователно ще бъдат по-разговорливи относно престъпленията си към държавата.
Ако това не давало резултат, Фалк започвал да измъчва децата пред очите на майките им.
— И когато смяташе, че вече е измъкнал всичката възможна информация от майките ни — каза Крайнер, — Фалк ги убиваше с отвертка и изхвърляше телата им в кладенец, пълен с плъхове.
Крайнер избухна в ридания и Илона Фрай го прегърна с думите:
— Благодаря ти, Кифер, сега ще ни повярват. Ще ни повярват.
— Ще ви оставя за минутка насаме — каза пребледнялата Вайгел, стана и преди да излезе, погледна право в огледалото.
Главен комисар Дитрих изглеждаше много по-зле от човек с тежък махмурлук, помисли си Мати. Взираше се в двамата в стаята за разпит с изражение, граничещо с безнадеждност.
Но когато инспектор Вайгел влезе и подаде папката на Карл Готшалк, Дитрих заяви:
— Това не може да е истина. Щеше да се разчуе след падането на режима. Място като кланицата би било разкрито.
— Не и ако всички документи по случая са унищожени преди началото на бунтовете и далеч преди падането на Стената — скръсти ръце Мати.
— Горили са папки във всички държавни учреждения — добави инспектор Вайгел. — Всички го знаят. За кого е работил Фалк? За Щази? Тайната полиция?
Дитрих мълчеше. Мати забеляза, че началникът му го гледа съсредоточено и също впи поглед в комисаря, докато произнасяше:
— Сигурно е работил за Щази. Те са използвали мъчения и екзекуции в затвора „Хоеншонхаузен“, за да накарат роднини да свидетелстват едни срещу други. Глад, лишаване от сън, давене.
— Но това минава всякакви граници — промълви тихо Дитрих. — Извратено е.
— Да. Точно така — съгласи се Мати.
Главният комисар погледна шефа си и изрече с малко по-сигурен глас:
— Карл, без всякаква документация…
— Документация ли? — извика Мати. — Имате свидетели! Погледнете ги, господин комисар! Да ви се струва, че лъжат?
В стаята за разпити дребничката Илона още прегръщаше Крайнер, който хлипаше:
— Фалк заби отвертка в главата на майка ми, Илона. А аз просто стоях и гледах.
Дитрих внезапно се прегърби толкова, че заприлича на блатна птица, скрита в сенките. Гласът му трепереше:
— Съжалявам, Карл, аз… Не мога да повярвам в тези…
— Господин комисар — прекъсна го твърдо инспектор Вайгел, — защо се опитвате да отклоните разследването колкото се може по-далеч от кланицата и от Фалк?
Дитрих се обърна потресен и възмутен към Карл Готшалк:
— Не е вярно! И няма да позволя начинаещ следовател да поставя под съмнение моите…
— Наистина се опитвахте да забавите и осуетите разследването от самото начало — непоколебима беше Мати. — Инспектор Вайгел твърди, че сте обявили мен и Буркхарт за противници още в първия ден.
— Заблудила се е! — изсъска той. — Защо бих имал интерес от толкова ужасно, непродуктивно поведение?
