— Ще опитам някак да завъртя нещата — каза тя и потъна в стола си.
Джо вдигна поглед.
— Да ти взема ли едно кафе, Кейт? — попита той и на нея й се прииска да го прегърне.
— Да, момчето ми. Казах ли ти, че съм готова да те осиновя? И сложи, моля те, малко бренди в него, ако имат.
Тя включи компютъра и извади бележника от чантата.
„Какво ли ще каже Саймън“, замисли се тя. Страхът от уволнение зачовърка в мозъка й. „Ще ме изрита ли?“
Джо се върна с кофеин, но без алкохол.
— Свършили са брендито — каза той.
— Какво търсиш? — попита го тя, когато той се върна към своя компютър.
— Нещо за тези ДНК проби — отвърна той. — Наистина, много интересно. Знаеш ли, че ако се изследва митохондрията, могат да се намерят прадедите ни? Поне по майчина линия. Можем да стигнем до прабабите си. А ако си направиш хромозомен ДНК анализ, можеш да проследиш мъжката линия. Невероятно.
— Да, невероятно — изръмжа Кейт. — Нямаш ли си тема за материал?
— Не, не ме разбираш. Всички близки роднини — родители, лели, чичовци, братя, сестри, братовчеди — ще имат съвпадение. Те имат идентични маркери.
— Добре. Искаш да кажеш, че с ДНК на бебето може да има съвпадение с повече от един човек.
— Да, така мисля — каза Джо. — Така поне пише в Уикипедия.
Тя се наведе на една страна и прочете лично статията.
— Значи няма две бебета — ухили се широко, когато завърши статията, — а двама роднини.
Тя набра номера на мобилния на Анди Синклер, но той не вдигна. „Сърди се“, помисли си тя.
Боб Спаркс отговори веднага.
— О, Кейт. Чувам, че вече не си любимият репортер на Синклер?
— Правилно си чул. Той обади ли ти се? Снощи ми сви сармите и си тръгна.
— Не каза точно това, но да, наистина ти е ядосан. И ще правят всички тестове отново, защото са получили същите резултати. Той е под голямо напрежение. Дай му малко време, Кейт. Остави го да му поразмине.
— Това няма да реши случая, Боб — каза тя и той се засмя.
— Просто не можеш да седиш без работа, нали? Гониш кокала до края.
— Затова съм добър репортер. Виж, Анди не отговаря на обажданията ми, а аз имам какво да му предложа. Може ли да споделя с теб?
— Давай — отвърна Спаркс.
Тя му разказа за откритието на Джо, спестявайки факта, че го е научил от Уикипедия, и изчака той да смели информацията.
— Значи и Анжела, и Ема може да са свързани с бебето?
— Би могло, ако разбираме правилно науката — отговори тя.
— Ще му се обадя веднага — каза той и затвори, преди да му каже да й звънне за резултата.
Тя прибра телефона си и отпи замислено от кафето. Джо се настани на ръба на бюрото й.
Телефонът звънна неочаквано, тя се опита да преглътне кафето, но се задави и посочи телефона на Джо.
— Здравейте, детектив Синклер. Сега ще й предам — каза той и предаде слушалката на Кейт.
— Здравей, Анди. Извинявай, задавих се с кафето. Много съжалявам за снощи. Бях под голям стрес и малко прекалих.
Детектив Синклер се прокашля. Сега беше негов ред за обяснения.
— М-да. Аз също се разгорещих малко повече. Искаш ли да забравим за това?
— Забравяме го веднага, Анди. Благодаря ти, че ми се обади. Оценявам го.
— Боб Спаркс току-що ми каза за твоето предположение — каза детектив Синклер. — Исках да те уведомя, че нашите криминалисти вече сравниха ДНК на Ема и на Анжела, за да изключат евентуална биологична връзка между тях. Но резултатът засега ни опровергава. Ще говорим и с двете и ще се опитаме да намерим пресечна точка. Но те моля, ако обичаш да не се свързваш с нито една от тях, докато не приключим.
Идеята изскочи неканена в главата й.
— Боже, мой, Анди, Ема е Алис, нали? — възкликна Кейт.
Детектив Синклер пътуваше към Пинър.
Изпаднала в паника, Ема се обади на Джуд.
— Току-що ми се обади, за да се увери, че съм си вкъщи. Сигурно идва да ме отведе. Да ме арестува. Просто исках да знаеш.
— Защо му е да те арестува, Ема? — каза Джуд. — Опитай се да се успокоиш.
— Зарових бебето, без да кажа на никого. Може да мислят, че съм го убила — изхлипа Ема.
И Джуд изтича навън да хване такси. Трябваше да бъде до Ема в този момент.
Тя пристигна минути след детектива. Анди Синклер беше видимо уморен. Почти колкото и Пол. Ема се бе приготвила, беше събрала багажа си в малка чанта и седеше с ръката на съпруга си в своята.
— Радвам се, че и вие сте тук, госпожо Масингам — обърна се детектив Синклер към Джуд. — Обаждах се у вас, но никой не ми отговори. Искам да говоря и с двете ви.
— Защо? — намеси се Ема. — Джуд не знаеше за бебето.
— Не става дума за вашето бебе — отвърна той. — А за Алис.
Джуд разбра, че това е краят. Всичко свършваше в този миг. Лицето на детектива й го каза в прав текст. Нямаше да има лавиране между фактите. Нямаше да има повече лъжи. Истината вече нямаше да може да се тълкува по различни начини.
