— Аз съм съдия Фенг — продължи съдията, вперил погледа си в Бъд. — Можеш да се обръщаш към мен с „Ваша светлост“. И така, Бъд, присъстващият господин Квамина те обвинява в определени действия, които са незаконни в Крайбрежната република. Обвинен си и в подлежащи на съдебно преследване нарушения по членовете на Общия икономически протокол, в който участваме и ние. Тези нарушения са тясно свързани с престъпленията, които описах току-що, но и малко се различават. Разбираш ли всичко дотук?
— Не съвсем, Ваша светлост — отвърна Бъд.
— Според нас си нападнал този човек и си го прострелял в ръката — обясни съдия Фенг, — заради което ти се сърдим. Ясен ли съм?
— Да, сър.
Съдия Фенг кимна към сикха, който пое щафетата.
— Кодексът на ОИП — започна сикхът — регламентира всички видове икономически взаимоотношения между хората и организациите. Кражбата е едно от тях. Нанасянето на тежка телесна повреда е друго такова взаимоотношение, доколкото оказва влияние върху способността на жертвата да се защитава икономически. Тъй като Протокола не одобрява независимия статут, ние работим в сътрудничество с общата юридическа система на членовете на ОИП, когато трябва да се дават под съд подобни нарушители.
— Познаваш ли конфуцианската система на правораздаване, Бъд? — попита съдия Фенг. На Бъд бе започнало да му се завива свят, защото през цялото време трябваше да си върти главата наляво и надясно; също като на тенис мач. — Предполагам, че не. Добре. Макар че Китайската крайбрежна република отдавна вече не е нито стриктно, нито дори и малко конфуцианска, ние все още организираме системата си на правораздаване по този начин — работим с нея от хиляди години и смятаме, че не е и наполовина толкова лоша. Общата идея е, че като съдия аз всъщност изпълнявам едновременно няколко роли: на детектив, на съдия, на съдебни заседатели и, ако наложат обстоятелствата, на изпълнител на присъдата.
Бъд се изкикоти на тази шега, но после забеляза, че съдията Фенг май не е в много шеговито настроение. Нюйоркското му поведение първоначално бе подвело Бъд, който си беше помислил, че съдия Фенг е един съвсем обикновен съдия.
— Като влизам в първата от споменатите роли — продължи съдията, — бих искал вие, господин Квамина, да ми кажете дали познавате заподозрения.
— Това е човекът — отвърна господин Квамина, като насочи показалеца си към челото на Бъд, — който ме заплаши, простреля и ми обра парите.
— А вие, госпожо Кум? — обърна се той към дамата. След това, като странична реплика към Бъд, каза: — В тяхната култура жената не приема името на съпруга си.
Госпожа Кум кимна към Бъд и заяви:
— Той е виновната страна.
— Госпожице Пао, имате ли нещо да добавите?
Дребната женица с очилата погледна Бъд и каза на английски с тексаски акцент:
— От челото на този човек аз лично отстраних гласово-активирано наноснарядно устройство, познато на жаргон като черепна пушка, заредено с три вида амуниции, включително и така наречените „парализатор“ и от типа, с който той е действал срещу господин Квамина. Нано-технологичното изследване на серийните номера на снарядите, както и сравнението им с частици, отстранени от раната на господин Квамина, показаха, че снарядът, използван срещу господин Квамина, е бил изстрелян от оръжието, вградено в челото на заподозрения.
— Мамка му — измърмори Бъд.
— Добре — каза съдията Фенг и разтри за секунда слепоочията си. След това се обърна към Бъд. — Признавам те за виновен.
— Стига бе! Нямам ли право на защита? — възпротиви се Бъд. — Възразявам!
— Я не се дръж като идиот — сопна му се съдията.
Сикхът също се намеси:
— Тъй като обвиняемият не разполага с някакви значителни финансови средства и стойността на труда му няма да бъде достатъчна, за да компенсира нанесените на жертвата щети, Протокола няма никакъв интерес към този случай.
— Разбрах — отвърна съдия Фенг. — Добре, Бъд, приятелю мой, има ли хора, които са зависими от теб по някакъв начин?
— Имам си приятелка — отвърна Бъд. — Тя пък си има син на име Харв, който трябва да е от мен, освен ако не сме преброили грешно. Освен това чух, че пак е бременна.
— Мислиш или знаеш, че е бременна?
— Беше, когато я проверих за последен път — преди около два месеца.
— Как се казва?
— Текила.
Чу се потиснато изръмжаване от един от възпитаниците на Протокола — младата жена, която закри уста с едната си ръка. Сикхът започна да си хапе устната.
— Текила ли? — възкликна съдията невярващ. Ставаше все по-очевидно, че съдия Фенг е решавал много такива случаи и по странен начин се наслаждаваше на развлекателната им стойност.
— В Земята под аренда има деветнайсет жени с това име — съобщи госпожица Пао, докато четеше нещо на феноменоскопа си, — една от които е родила момиченце на име Нелоди преди три дни. Има и още едно дете — момченце, което се казва Харвард.
— Стига бе — възкликна Бъд.
