<p>Гарванът</p>
Коледна приказка, разказана от един ученик на малките му братчета и сестричета
от Самюъл Тейлър Коулридж (1798)
Под едно голямо дъбово дървокомпания имаше от много свини,които грухтяха и мляскаха жълъди:защото бяха зрели и пълнеха тумбака.А после се махнаха, тъй като вятър зафуча:едно жълъдче оставиха, но нищо повече,колкото и да ти се ще.А после гарван един долетя, който хич необичаше такива прищевки:казваха, че бил от кастата намагьосницата Меланхолия!По-черен и от въглен беше,под дъжда все ниско летеше,а перата му сухи оставаха.Той жълъдчето взе и го заровидо реката, дълбока и широка.И къде отиде после?Надлъж и нашир,над хълмове и долини, навсякъде ходи.Много есени, много пролетилетя той с искащи криле:много лета, много зими —и половината от приключенията му не знам.Накрая се завърна с мила дружка,а жълъдчето дъб висок бе станало.На най-висок от клоните гнездо си спретнахаи малки си излюпиха, и щастливо заживяха.Но скоро навести ги дървар в кожа облечен,ала веждите му — като навеси те бяха.Секира в ръка държеше и си мълчеше,а с много хм! и силен ударнакрая гарван свлече беднияот собствения му дъб.И малките умряха,защото да си тръгнат не можаха.А майка им — от мъка.От ствола клоните дърварят отдели;понесоха се по течението на реката.Дебели талпи сътвориха те, и кората отстраниха,и с това дърво и други кораб построиха.По вода заплува той; но тъкмо до земя се приближии буря такава се появи,че кораб никой оцелял не би.В скала се той разби, и на вълните жертва стана;гарванът безспир летеше имилно грачеше над сечището.И на загиващите души стона последен той чу —Виж! Виж! Над мачтата влудената вода лети!Щастлив гарванът беше и веднага закръжи,и смъртта засече, докато към дома летеше,и за угощението той неведнъж й благодари:че всичко отнели му бяха, ноОТМЪЩЕНИЕТО СЛАДКО БЕШЕ!Господин Хакуърт, надявам се, че цитираното стихотворение много добре илюстрира идеите, за които едва намекнах по време на срещата ни последния вторник, и че може да допринесе за вашите пароемиоложки изследвания.
Коулридж го е написал като реакция срещу тона на тогавашната литература за деца, която е била доста дидактична, до голяма степен като нещата, които наливат в главите на децата ни в „най-добрите“ училища. Както виждате, неговата представа за детско стихотворение е освежаващо нихилистична. Може би нещо такова ще ни помогне да им внушим желаните качества.
Очаквам с нетърпение следващите ни разговори на тази тема.
Финкъл-Макгроу
