Появи се цветна илюстрация, на която се виждаше островът, но гледан отгоре. Островът се завъртя надолу, за да излезе от картинката, при което се откри гледка към хоризонта над океана. Някъде по средата му се виждаше една черна точица. Картинката се фокусира върху черната точица, която се оказа птица. Отдолу се появиха големи букви.
— Г А Р В А Н — каза книгата. — Гарван. А сега го кажи заедно с мен.
— Гарван.
— Много добре! Нел, ти си едно много умно момиченце и се оправяш много добре с думите. Можеш ли да кажеш кои са отделните буквички на „гарван“?
Нел се поколеба. Все още не се бе отърсила от руменината заради похвалата. След няколко секунди започна да премигва първата от буквите. Нел я боцна.
Буквата взе да расте, докато не избута всички други букви и картинки от страницата. Горната чертичка се изви и заприлича на главичка, а отвесната се раздели на две крачета, които започнаха да се движат много бързо.
— С „г“ започва думичката „галя“ — заговори книгата. Картинката продължи да се променя, докато на нея не се появи Нел. После под краката й изникна нещо рошаво и червено. — Нел Гали Голямата роГозка — поясни книгата и докато говореше, по страницата се появяваха нови думички.
— И защо я гали?
— Защото се е появил един глАден АлигАтор — отвърна книгата и картинката се дръпна малко назад, за да направи място за един алигатор, който се придвижваше по много смешен начин и не представляваше никаква заплаха за стъписаната Нел. Алигаторът нещо се отказа и се сви на кълбо, което се превърна в малка буквичка. — С „а“ започва думичката „алигатор“. ОгРомният алигатор напРазно тРъгна към Рогозката на Нел.
Малката приказка продължи, за да се включи и едно Весело чоВече, което Намираше доволНо Някакви лешНици. След това се върна картинката с гарвана, под която стояха буквите.
— Гарван. Можеш ли да кажеш кои са отделните буквички на „гарван“, Нел? — На екрана се появи една ръка, която посочи първата буква.
— „Г“ — каза Нел.
— Браво! Ти си много умно момиченце, Нел, и се справяш чудесно с буквичките — похвали я книгата. — А коя е тази? — И ръката посочи втората буква. Нел я беше забравила. Книгата обаче й разказа приказката за един Ананас на име Албърт.
— Въртящата се верига на едно нунджаго притежава уникален радарен сигнал — прилича на шума от перка на хеликоптер, но е далеч по-силен — каза госпожица Пао, поглеждайки към съдия Фенг над половинките стъкла на феноменоскопските си очила. Очите й се разфокусираха и тя премигна; бе потънала в някакъв увеличен триизмерен образ и приспособяването към сивата действителност беше доста объркващо. — Група такива сигнали беше разпозната от един от въздушните съгледвачи на шанхайското полицейско управление десет секунди след 23,51 ч.
Докато госпожица Пао се опитваше да се оправи с доклада си, се появяваха разни образи на големия лист медиатронна хартия, който съдия Фенг бе разстлал върху брокатената покривка и който придържаше с резбовани нефритени преспапиета. В момента образът беше на карта на една от Земите под аренда на име Омая, като едно определено място в близост до Високото шосе бе специално подчертано. В ъгъла се намираше друг кадър, който съдържаше стандартна снимка на въздушен съгледвач за борба с престъпността, който на съдия Фенг винаги му напомняше топка за американски футбол, доукрасена от фетишисти: лъскава, черна и силно декорирана.
Госпожица Пао продължи:
— Въздушният съгледвач пуска осем по-малки аеростата, екипирани с кинокамери.
Ексцентричната футболна топка беше заменена със снимка на летателен апарат под формата на сълза, горе-долу с размерите на бадем, който влачеше гъвкава антена, с отвор отпред на носа, предпазен от една някак несъвместима с останалата част красива дъга. Съдия Фенг всъщност не гледаше; поне три четвърти от случаите, които идваха при него, започваха с почти един и същи доклад — този. Госпожица Пао заслужаваше уважение за сериозността и прилежността, с които разказваше всяка история наново. За съдия Фенг беше въпрос на професионално предизвикателство да слуша по един и същи начин всяка от историите.
— Спускайки се над местопрестъплението — продължи госпожица Пао, — те са заснели определени дейности.
Голямата карта върху свитъка на съдия Фенг бе заменена с филмов кадър. Фигурите бяха много надалеч, някакви сравнително тъмни елементи от изображението, които си пробиваха път на неравен сив фон като ято скорци, които се струпват на едно място преди зимна вихрушка. Ставаха все по-големи и по-ясно различими с приближаването на аеростата към мястото на действията.
