— Много се извинявам, но не съвсем. Фолклорът се състои от определени универсални идеи, които са се отпечатали върху различните местни култури. Много култури например си имат фигурата на „мошеника“, така че той може да се възприеме като нещо универсално; на различните места обаче той се появява под различна форма, всяка от които е най-подходяща за средата на съответната култура. Индианците от американския югозапад са го наричали „Койот“, тези от тихоокеанското крайбрежие — „Гарван“. Европейците са го нарекли „Рейнар Лисицата“. Афро-американците — „Заекът Бр’ер“. В литературата на двайсети век се появява най-напред като „Зайчето Бъни“, а по-късно и като „Спец“.
Финкъл-Макгроу се ухили.
— Когато бях млад, тази дума имаше двойнствено значение. Можеше да означава мошеник, способен да влезе навсякъде, но също така и много добър специалист по шифрите.
— Това двойно значение е често срещано в пост-неолитните култури — съгласи се Хакуърт. — С нарастване ролята на технологиите, мошеникът е претърпял промяна в образа си и е станал бог на занаятите — на технологиите, ако това ви харесва повече, макар и да си е запазил основните мошенически качества. И така, имаме шумерския „Енки“, гръцките „Прометей“ и „Хермес“, норвежкия „Локи“ и т.н. Така или иначе — продължи Хакуърт, — „мошеникът/технологът“ е само една от универсалните идеи. Базата данни е пълна и с много други такива. Тя е нещо като каталог на колективното несъзнавано. В миналото писателите на детски книжки е трябвало да вплитат тези универсалии в конкретни символи, които са били познати на читателската им аудитория — например, Биатрикс Потър е вплела идеята за мошеника в зайчето Питър. Това е един доста ефикасен начин, особено ако обществото е хомогенно и статично, така че всички деца имат много сходни преживявания. Онова, което направихме с моя екип, е да отделим този процес и да създадем системи за отпечатване на универсалните образи върху уникаения психологически профил на детето — нищо, че с течение на времото този профил се променя. Поради това е важно вие да не позволите тази книга да попадне в ръцете на нито едно дете, докато Елизабет не е успяла да я отвори.
— Разбрах — каза лорд Алегзандър Чънг-Сик Финкъл-Макгроу. — Още сега собственоръчно ще я опаковам. Компилирах малко официална хартия за опаковане тази сутрин. — Той отвори едно чекмедже в бюрото си и извади ролка плътна, лъскава медиатронна хартия, върху която се виждаха анимационни коледни сцени: дядо Коледа се спуска по комина, балистичния северен елен, тримата зороастрийски суверена слизат от едногърбите си камили пред обора. Докато Хакуърт и Финкъл-Макгроу наблюдаваха малките сценки, се чуваше слаб успокояващ звук; една от опасностите на това да живееш в свят, пълен с медиатрони, беше, че разговорите винаги се прекъсваха по този начин. Това обясняваше и защо жителите на Атлантида се опитваха да сведат медиатронните уреди до минимум. Влизаш в дома на един отреп и виждаш, че по всеки предмет има движещи се картинки, всички седят със зяпнали уста, а погледите им скачат от мъничките фигурки, които търчат по медиатронната тоалетна хартия, върху големооките джуджета, които си играят на дърпане на въже върху огледалото в банята, върху…
— А, да — сепна се Финкъл-Макгроу. — Върху нея може ли да се пише? Ще ми се да оставя посвещение на Елизабет.
— Хартията е подклас както на такава за вкарване на информация, така и на класа за извличане на информация. Така че притежава всички необходими качества, за да можете да пишете върху нея. В повечето от случаите тези качества не се използват — освен, разбира се, да се правят бележки там, където писалката е попаднала върху нея.
— Значи можеш да пишеш върху нея — опита се да преведе думите му Финкъл-Макгроу някак рязко, — но тя въобще не обмисля това, което си написал върху нея.
— Ами, отговорът ми на този въпрос ще бъде малко двусмислен — отвърна Хакуърт. — „Илюстрираният буквар“ е една изключително обхватна и мощна система, способна на по-интензивна самореконфигурация в сравнение с повечето други системи. Не забравяйте, че основната част на нейната работа е да реагира на средата. Ако собственикът й вземе една писалка и започне да пише върху някой празен лист, тази информация ще попадне в кошчето заедно с всичко останало, така да се каже.
— И мога ли да я надпиша за Елизабет или не? — запита Финкъл-Макгроу.
— Разбира се, сър.
Финкъл-Макгроу измъкна тежка златна писалка от една поставка на бюрото си й известно време писа нещо върху предната част на книгата.
— Щом и това е готово, сър, сега остава само да делегирате търговските права за договорите с интеракторите.
— А, да, благодаря, че ми напомни — каза Финкъл-Макгроу, но с половин уста. — Все още ми се струва, че предвид всичките пари, които отидоха за този проект…
